Номер десет го погледна изненадано.
— Странно! Един американски ловец идва в Сибир да издирва безследно изчезнали. И какво всъщност искате от тях?
— Искаме да ги открием! — изкиска се траперът. — Нас много ни бива в тия неща. Сам Хокинс е стара ловна хрътка.
— Сам Хокинс? Вие ли сте това?
— Да, Сам Хокинс се казвам, наричан за по кратко обикновено Сам. Двамата ми другари се казват Дик Стоун и Уил Паркър.
— А що за хора са двамата безследно изчезнали?
— Единият бил граф Василкович, а…
— Василкович? — подскочи казакът.
— Ама седете си спокойно, де, хер…, хер…! Познавате ли го?
— Чух веднъж името му. А другият?
— Е негов приемен син и в действителност се казва Орьолчашча, на немски Адлерхорст.
— Адлерхорст!
Казакът кажи-речи изкрещя името.
— По-тихо, по-тихо! — предупреди Сам. — Не забравяйте, че сте беглец! Да не би пък да ви е известно името?
Казакът се постара да овладее обзелото го вълнение.
— И него чух веднъж. Хер Хокинс, аз съм съвсем…
— Без хер Хокинс. Казвайте ми просто Сам и толкоз по въпроса! И бездруго съм свикнал на това име… А вас как да наричам?
Същевременно смигна лукаво изпод широкополата шапка.
— Моето име е… Номер десет — отвърна другият със запъване. — Заточеникът е лишен от такова. Малкото ми име е Готфрид.
— Готфрид, добре! Впрочем тъкмо Готфрид се казва онзи, когото търсим — Готфрид фон Адлерхорст.
— Вярно ли?
Казакът беше скочил и стоеше пред трапера с всички признаци на голяма възбуда.
— Наистина е вярно. Защо питате?
— Защото… защото ми се вижда чудно един американски прериен ловец като вас да дойде в Сибир, за да издирва някакъв си безследно изчезнал немец.
— Хич не е за чудене, след като вече сме открили останалите членове на фамилията Адлерхост.
Към казака отново полетя кос, дебнещ поглед. Онзи видимо се напрегна.
— Какви ги говорите? Та това… това е невъзможно!
— Защо да не е? Нали ви го казвам. Вече имаме трима налице: сестрата Лиза.
— Лиза! — прошушна казакът името след него.
— …и братята Херман и Мартин.
— Херман и Мартин! — повтори Номер десет, изгубил ума и дума. — Исусе Христе, та това е цялата фамилия… само майката липсва!
— Да, наистина, майката и Готфрид, по следите на когото понастоящем се намираме.
— И ви е известно, че той пребивава по тези места?
— Не, нямаме ни най-малка представа къде се е дянал. Но имаме една диря, която действително ни доведе най-първо насам… Ама вие пък откъде знаете, че това е фамилия до майката?
— Аз… аз срещнах навремето един Адлерхорст, казваше се Готфрид!
— Egad! Каква случайност! Къде стана тая работа?
— В Кавказ. Той беше на руска служба и имаше чин капитан.
— Колко време има оттогава?
— Четири или пет години.
— Съвпада, съвпада! Кой би помислил, че тук във Верхний Удинск ще срещна мъж, който познава Готфрид фон Адлерхорст. Как ли ще се зарадва Херман, като научи!
— Къде е… Херман?
— Още в Хабаровск, но скоро ще дойде.
Новината така тресна казака, че не бе в състояние думица да произнесе. Неговият брат наблизо, когото предполагаше запилян като роб нейде из Африка!
Сам Хокинс привидно не обърна внимание на вълнението на събеседника си, а продължи бодро да си каканиже.
— Днес вече на два пъти се подсещам за фамилията Адлерхорст. Само преди няколко часа благодарение на един дервиш.
— Дервиш?
— Хм, забравям, че няма как да знаете всички тези неща. Този дервиш шета по света под какви ли вече не имена. Той бе нееднократно преследван от нас, ала всеки път се измъкваше щастливо. Всъщност се казва Флоран и е бил слуга на фамилията Адлерхорст.
— Флоран! Флоран!
— Хей! Сигурно и тоя Флоран ви е познат, а?
— Ох, и то доста добре!
— Откъде?.
— Онзи Готфрид фон Адлерхорст ми разказа за него.
— А-а, тъй, тъй!… По някакъв странен начин моят стар Дик смята, че днес е видял типа.
— Къде?
— Там между шатрите! Но това едва ли е възможно.
— Защо не? На тоя свят се случват кое от кое по-странни неща. Това може би е вярно. Ама какво пък ще търси нехранимайкото в Сибир?
— Ами вие както търсите тук? Също както е учудващо, че вие се намирате тук, така може да се обясни и неговото присъствие.
— Наистина, наистина! Значи може и той да е бил все пак. Хм-м! Би било направо дяволска история, ако вземе да ни се изплъзне и тук. Той носи вината за изчезването на фамилия Адлерхорст.