— От леглото? По каква причина?
— От мината на Ольокминск наскоро били избягали двама затворници — баща и син, издирвани по всички краища на страната. Не зная по какъв начин бяхме привлекли вниманието на разездите върху себе си. Факт е, че те ни сметнаха за бегълците и, без много да се церемонят, ни отведоха.
— Невероятно! И за кои всъщност сте били сметнати?
— Избягалите затворници се казваха Салтикови.
— И вие не можахте да се легитимирате?
— Тъкмо това е най-странното, което и до днес не мога да проумея. Когато поискахме да представим документите си, се оказа, че и двамата вече не притежаваме такива. Били са ни откраднати, без да забележим загубата.
— Очаквах нещо подобно. А на уверенията ви естествено никой не е повярвал?
— Не ни разпитаха нито веднъж.
— Чудесна оправия в тоя Сибир!… Че не можахте ли да подадете молба за разследване?
Готфрид фон Адлерхорст се засмя горчиво.
— С това показвате, че не познавате порядките в тази страна! Заточеникът е само един номер, но не и човек. Той е напълно безправен и беззащитен.
— Вече разбирам. Можете да се радвате, че поне голия си живот сте спасил. Вашият осиновител, графът — хм! — какво стана с него?
— Не зная. За последен път го видях в онова фатално утро. Бяхме разделени. И това е то, което прави съдбата ми още по мъчителна — аз съм в неяснота относно орисията на моя благодетел.
Дребният трапер не навлезе по-нататък в тези чисто емоционални изяви. Той се върна към обективните неща.
— От външността ви хората би следвало все пак да заключат, че са на погрешен път — рече.
— Тук се заблуждавате. Ние бяхме от дълго време на път и още не бяхме имали възможност да подновим поизкъсаното облекло. В Сибир няма като в Германия в почти всяко селище магазин за дрехи. Брадите ни също бяха израсли и станали неугледни, така че в никой случай не създавахме впечатление за дворяни. Такива неща се случват и в други страни, нали?
Казакът го каза с красноречив кос поглед към Сам, който се носеше точно както в Дивия запад и представляваше всичко друго само не и джентълмен.
Дребосъкът се ухили на този удар под ребрата — беше казан на шега и той отвърна по същия начин.
— Well, имате право. Само че и аз не съм граф, хи-хи-хи-хи! Впрочем никога ли не сте лелеял мисълта да избягате?
— О, колко често! Но вие си нямате представа колко е трудно тук едно бягство. От сто, осмелили се да направят опит, може би един има успех.
— А как си обяснявате «грешката», чиято жертва сте станали с графа?
— Дълго време вярвах, че се касае само за някакво недоглеждане, ала по-късно поразмислих и си казах, че вероятно някакъв враг има пръст в тая игра.
— Отлично! И сетихте ли се за някое определено лице?
— Не.
— О, безхитростни човече! Ами то се вижда като на длан, че в цялата история нещата опират единствено до състоянието на вашия осиновител. Нищо ли все още не подозирате?
— Искате да кажете, че… че наследниците…
— Не наследниците. Става дума само за един-единствен. Какво ви е мнението за граф Поликев?
— Познавам го само бегло, но не го считам за способен на такова престъпление.
— Знаете ли, че вие и графът сте обявени за мъртви още преди изтичането на законния срок и че цялото имущество на приемния ви баща е преминало в ръцете на Поликев?
Известието предизвика у Готфрид безмерно удивление.
— Това… това… не е възможно!
— Ама си е факт! Сега усетихте ли се най-сетне, безхитростна душа?
— До мен никога не е стигала някаква вест от външния свят и си нямах понятие…
— …че през туй време един нахален врабец се е насадил в топлото гнезденце, хи-хи-хи-хи! Нали това искахте да кажете? Бих могъл да ви се закълна с най-свята клетва, че тоя врабец има на съвестта си своя предшественик… стоп! Ето че идват!
Разнесе се конски тропот. Животните спряха наблизо, след което четири фигури се отправиха бързо към тях — Карпала с двамата уестмани и един бурят.
— Ти си свободен — каза тя радостно, когато казакът пристъпи към нея. — Узнах го от двамата чуждоземни мъже. Татко ме праща. Той е доброжелателно настроен към теб, ала няма как да дойде самият, тъй като околийският би могъл да разбере. Този бурят е най-добрият сред нашите мъже. Той ще те заведе до едно място, където никой преследвач няма да може да те намери. По-късно ще ви последваме и ние и ще те преведем през границата.