Казакът й подаде ръка.
— Благодаря ти! Може би ще се възползвам от добрината ти, а може би и не. Поседни за малко при нас! Този чужденец има да ми разказва още някои неща. Когато свърши, ще мога да ти кажа какво ще правя.
Карпала се настани на известно разстояние от мъжете, а Сам Хокинс доведе докрай своя забележителен разказ.
— Аз твърдя — обяви кратко и категорично, — че вашият сродник, граф Поликев, не е съвсем непричастен в насилническия акт, чиято жертва сте паднали с граф Василкович.
— Имате ли някакво доказателство в подкрепа на тази хипотеза?
— Доказателство? Хм! Какво искате за доказателство? Вероятно имате предвид свидетели? Такива не мога да ви доведа. Аз не съм присъствал, ако не се лъжа, хи-хи-хи-хи!… Налице няма нищо повече от едно подозрение, и то се състои в това, че Поликев идва насам.
— Как? — подскочи Готфрид. — Какво се кани да прави той тук?
— Да-а, тъкмо това е, което и на нас много ни се щеше да разберем, хи-хи-хи-хи!
— Нима сте научили нещо за намеренията му?
— Да се разкаже цялата работа, ще трае твърде дълго. Достатъчно е, че ние я подочухме. И тъкмо това е причината, довела тук брат ви и нас от Щатите.
— А-ха, така значи са навързани нещата!
— Сега просветна ли ви свещичката? Ние се надявахме да разкрием тук спатиите на добрия Поликев и да узнаем нещо по-подробно за местопребиваването на неговите роднини. Вярно, нямаше как да подозираме, че при тъдявашното ни пилигримство ще натъкнем носа си на единия от търсените. Нашата задача сега вече е да издирим следата на осиновителя ви и да го открием жив или мъртъв.
— Жалко, че при моето положение не мога да ви бъда в помощ. Ако можех да остана тук поне до пристигането на брат ми!
— Само това хич да не ви хрумва! Съветвам ви с цялата си сериозност, приемете предложението на Карпала и пропълзете в скривалището, докато дойде брат ви. Той сетне ще вземе съответните мерки, за да направи връщането ви в родината възможно.
— А Флоран, дервишът? — попита Готфрид след къс размисъл.
— Сигурно е отседнал в странноприемницата.
— Заради пазара там ще се будува и танцува цялата нощ. Трябва незабавно да отидем и се осведомим за него.
— Вероятно сте прав, ала това с нищо не бива да промени решението ви.
— И все пак. Ще пратя бурята. Той ще пита съдържателя.
— За мен това не е достатъчно надеждно. Предпочитам да отида сам.
— Знаете ли под какво име се води тук Флоран?
— Не.
— Аз прегледах паспорта му. Той се нарича Фьодор Ломонов, търговец от Оренбург.
Номер десет даде и подробно описание на сегашния вид на бившия дервиш. Сам бързо се отдалечи. До странноприемницата не беше далеч.
Казакът седна сега до Карпала. Те дълго мълчаха. Най-сетне Готфрид проговори.
— Къде се намира мястото, където ще наредиш да ме отведат? — попита.
— Сред скалите при вливането на Селенга в Байкалското езеро, където никой непознат няма да намери пътя.
— Селенга не я ли наричат още Комарената река?
— Да, заради досадните насекоми, които напролет се въдят в такива гъмжила, че даже северният елен не е в състояние да издържи. Но сега, през есента, ги няма.
— Какво е разстоянието дотам?
— Язди се два дни… След късо време ще дойдем и ние.
— Много ще се радвам да те видя, макар и това да ми причини болка — каза Готфрид тихо.
— Защо?
— Ти ще дойдеш като годеница на есаула.
Карпала наведе глава и не отговори.
— Нямам ли право? — попита той.
Вместо да отговори кратко с «да» или «не», тя вдигна очи и го загледа изпитателно.
— Значи това би ти причинило болка?
— Да. Защото знам, че край този мъж ще бъдеш много нещастна.
— Ах. Който слуша родителите си, винаги е щастлив — отвърна тя с детински наивно убеждение.
— Невинаги. Родителите имат право да изискват послушание — само когато наистина се касае за доброто на тяхното дете. Твоите защо желаят да станеш жена на този руснак?
— Защото нашият лама им го е повелил.
— Нима обичаш есаула?
— О, не! Мразя го! — изстреля тя. В този миг се завърна Сам.
— Е, узнахте ли нещо? — попита Готфрид все още стреснат и все пак зарадван на карпалиния пламенен отговор.
— Да. Той е бил отседнал там, но вече не се намира във Верхний Удинск. Събрал е една ловна дружина и потеглил още днес. Прочутият ловец на соболи Номер осемдесет и четири е предводителят. Той трябва да е някой забележителен човек. За него говорят така, както отвъд в Америка за Олд Шетърхенд или Олд Файерхенд… ще ми се някога да го срещна, ако не се лъжа, хи-хи-хи-хи!