— И очевидно е също така лесно вие да се представите за някоя си госпожа Рапнин, а пък в действителност да сте… госпожа Салтикова.
Думите бяха изречени с хаплива острота. Търсеният от графа ефект настъпи мигновено. Съпругата на околийския отскочи назад и го измери със зъл поглед.
— Какво искате да кажете? Не ви разбирам.
— Искам да кажа, че скоро би могло да стане необходимо да се наричате отново госпожа Салтикова.
По лицето й плъзна дълбока бледнина.
— Все още не ви разбирам — прогъгна.
— Затова пък толкоз по-добре ще ме разбере господин околийският началник. Настоятелно ви моля да го събудите! Сега сигурно ви е ясно, че не ви посещавам само ей така на добра воля.
Госпожата се пречупи, ала бързо се окопити и се поклони.
— Седнете! Мъжът ми веднага ще се появи. После напусна, олюлявайки се, стаята.
Граф Поликев приглади със задоволство мустаци, извади табакерата си и си запали една пура — досущ като че се намираше в собственото си жилище.
Минаха може би повече от десет минути. После се зачуха високи гласове и забързано сновящи стъпки. Най-сетне врата се разтвори със замах и стопанката на къщата влезе отново, лицето й беше разкривено от страх и ужас.
— Простете! — изпелтечи. — Току-що установихме, че нито мъжът ми, нито синът ми са докосвали леглата си. Не можем да ги открием.
— Хайде бе! — ухили се графът. — Ще ми разрешите ли да понадникна в спалните? Иначе наистина ще си помисля, че имате намерение да ме измамите.
Въпреки страха си тя възприе забележката като оскърбление и отвърна своенравно:
— Готова съм да се подложа на всеки основателен домашен обиск от страна на властите, ала вие сте ми съвършено непознат.
Графът се поклони подигравателно.
— Нека бъде волята ви. Аз естествено не мога да се намъкна в жилищните ви помещения без ваше позволение, ама пък и без проверка на фактите не съм в състояние да дам едно мирно разрешение на неприятните за вас събития, които ни предстоят. Вие стоите с мен на бойна нога, добре, тогава битката може да започне! Отказвам се от гостоприемството ви и се оттеглям. В странноприемницата ще бъда приет с по-голяма готовност оттук, но и вие после не бива да очаквате от мен някаква отзивчивост.
При тази скрита заплаха инатливият израз на високомерното женско лице се промени. Държането на графа й внушаваше страх и неувереност. Тя се насили да отвърне дружелюбно.
— Не е нужно да отсядате в странноприемницата. Цялата ни къща е на ваше разположение и ще видите, че сте добре дошъл у нас. Направете си труда, моля, да ме последвате до стаята за гости! Вярно, намираме се в Сибир и аз не мога да ви предложа удобствата, на които сигурно сте свикнал.
Тя се обърна към вратата и в този миг енергично се почука. Влезе един лейтенант.
— Господин ротмистърът? — попита той, забравяйки в бързината да поздрави.
— Не е тук — отвърна стопанката.
— Господин околийският?
— Също.
— Всички дяволи! В такъв случай се намирам в ужасна безизходица. Отвън до ареста стоят два поста, които не мога да сменя без разрешението на господин околийския и господин ротмистъра. Двамата господа са дали заповед на постовите да не мърдат от мястото си, докато не се върнат.
— Слава Богу, поне някаква следа! — възкликна госпожата облекчено. — Кога са говорили мъжът ми и синът ми с постовете?
— Кукувицата знае! Поисках да разпитам синковците, ама така и не получих разумен отговор. Вие нямате ли представа накъде са тръгнали господата?
— Ни най-малка.
— Тогава трябва да ги търсим.
— Много ви моля това де се направи веднага и да бъда уведомена за резултата!
Офицерът се отдалечи. Съпругата на околийския отведе графа в стаята за гости.
На излизане от къщата лейтенантът срещна трима мъже, които имаха намерението да влязат. Лицето му се намръщи, защото това бе Детелиновият лист. Той вчера също беше сред присъстващите в танцовата зала, така че знаеше всичко, което се бе случило там.
— Какво дирите тук? — обърна се грубо той към влизащите. Сам Хокинс му се ухили в лицето.
— Вие в тази къща ли живеете?
— Не.
— Тогава хич да не ви пука какво ще дирим тук.
— Позволете, това е учрежденска сграда!
— Зная.
— А аз съм служител на правителството. Изисквам отговор!
— Човече, да не би пък да си мислиш, че ще позволим да ни поучава някакъв си там казак? Я си го избий от главата! Ако изречеш още макар и една-едничка невежлива дума, ще пиша на генералния наместник на Източен Сибир, ако не се лъжа. Той ще се погрижи да станеш по-учтив!