Лейтенантът се почувства убеден. Но склони твърде колебливо и неохотно, понеже се страхуваше от гнева на ротмистъра, ако се окажеше, че действията му не са били по угодата на онзи.
— Ще дойдете ли с мен? — попита той нерешително малкия.
— Да, ще ви придружа, двамата ми другари също.
Зяпачите побързаха да тръгнат след тях. До постройката на пожарната команда спряха. Там офицерът се поразмисли още веднъж дали бива да се осмели да предприеме нещо на своя глава и едва когато Сам го придума, заизкачва бавно стълбата.
Любопитните стояха на разстояние в безмълвно очакване. Всички те бездруго изпитваха голямо съчувствие към казак Номер десет, когото принцеса Карпала вчера бе отличила с поканата си за танц и който толкова неустрашимо се бе държал спрямо есаула. А сега се добавяше и мистериозното изчезване на двамата най-знатни мъже в града. Може би сега стояха пред разбулването на тази тайна. Ето защо никой не искаше да липсва.
Лейтенантът изкачи малкото стъпала, издърпа клина, отвори предпазливо вратата и погледна вътре. В следващия миг отскочи ужасен.
— Вси светии! — изкрещя.
— Какво има? — попита Сам Хокинс.
Без да отговори, офицерът се намери с един-единствен скок на земята. Лицето му беше тебеширенобяло, трепереше с цялото си тяло.
— Е, какво се е случило?
— Дя… Дявола! — изрева сега лейтенантът, та отекна по целия плац.
Сам се престори, сякаш смяташе персоналната визита на Дявола във Верхний Удинск за абсолютно невъзможна.
— Дявола? Вярно ли? — попита безобидно.
— Да, да, да! Там… там… там горе!
Лейтенантът посочи с разтреперана ръка към останал ата да зее врата. Народът тутакси се занатиска по-близо, за да не изтърве нито дума от разговора.
— И не се заблуждавате? — рече сега дребосъкът.
— Не, не! Видях го съвсем ясно. Дявола е, бащицата с майчицата, бабата!
— О, Небеса… двамина ли са?
— Да, той и тя.
— Дявола, бащицата и баба му! — зашушука се из кръга на зрителите и хората незабавно се изтеглиха по-назад.
— Почти не ми се вярва — рече Сам Хокинс и на свой ред се покатери горе.
Гледката, която му се представи, бе от такова естество, че не само някой неук и суеверен човек би могла да ужаси. За свое успокоение Сам забеляза, че двамата пленници се движеха. Те правеха отчаяни усилия да се освободят от въжетата, значи животът им не беше в опасност.
Сега и Сам избълва един висок крясък и скочи от стълбата.
Дик и Уил също се изкачиха един подир друг и мигновено се озоваха долу с всички признаци на безмерен ужас.
— Вашите приятели са също такива куражлии като вас и мен — захили се насила лейтенантът. — Какво казват за тая работа?
— И те са на мнение, че това е Дявола с баба си.
В тълпата възникна оживено движение. Дявола и баба му… ужасно!
Вестта се понесе с неимоверна бързина. Тя се разпространи бързо и навън по пазарището и ето как стана, че целият насъбран тук народ — руси, харти, манси, пенци, буряти, сойоти и калмуки, се стече в крайна възбуда на мегдана пред пожарната. Всички тези хора бяха изпълнени с ужасен страх и нервно споделяха различни гледища защо се е появил тук Дявола и какво ли ще стори.
«Пропъждача на демони» на Верхний Удинск също беше доловил слуха. Това бе пастирът в преклонна възраст Бибиков, който се ползваше с голям авторитет сред простолюдието заради своето чудодейно лечение с билки и самоделни мазила. Той беше също така начетен мъж — една изключителна рядкост сред тези хорица — и много се занимаваше с трансцедентни неща. Откак бе излекувал преда много години «обладания от зъл дух» син на един ловец, той минаваше в един обширен район за «господар на духове и дяволи». Вярно, той самият не беше виждал Нечестивия, но в стари, пожълтели книги и ръкописи се бе натъкнал на наставления за прогонването и заклинанието на Сатаната. И така, той взе сега книжчицата си със заклинанията и се отправи на път.
Чак добре наистина не се чувстваше. Че кой ли би могъл да разчита на Дявола, още повече когато имаше край себе си своята баба, за чието поведение в книгите хич нищичко не пишеше? Човек като едното нищо можеше да си изгуби живота и отвъдното блаженство. Ето защо той реши да процедира с най-голяма предпазливост.
Когато стъпи на мегдана и съгледа човешкото множество, което благоговейно му сторваше място, доби чувството, че е прихванал морска болест. И колкото повече приближаваше къщичката на пожарната, толкова по-зле му ставаше.