— Ама ние пък си имаме нашите чудесни паспорти!
— Въпреки това той ще намери средства и пътища да ни измами.
— Значи изобщо не възнамеряваш да попречиш на неговото заминаване?
— Ни най-малко.
— Но я помисли, Сам, ако се добере до Василкович! Ще го очисти, без много-много да му се мисли.
— Така бързо не се очиства!
— А Номер десет, сиреч Готфрид фон Адлерхорст, язди по същия път. Той има за придружител единствено Гиза, бурятът. Какво ще стане, ако графът се натъкне на него?
— Не мога да попреча.
— Ще настане касапница.
— Хм-м. Във всеки случай не бива да се оставим да ни увлекат чувствата. Трябва да чакаме тук мастър Херман. Да се надяваме, че утре той ще пристигне. Нека после сам решава какво ще се прави, защото работата в крайна сметка най-много него касае.
На първо време двамата не биха съгласни със Сам, но когато той се аргументира по-изчерпателно, накрая му дадоха право.
— Значи тоя мерзък околийски самият е престъпник — удивляваше се все още Уил Паркър. — Ще го пипнем ние здравата за перчема.
— И тая процедура ще е по-добре да предоставим на мастър Херман. Засега на милия исправник ще позволя само едно малко предвкусване на задаващото се блаженство. Ще трябва да му стане ясно, че самовластието му си има граници.
— И как се тъкмиш да подхванеш работата?
— Веднага ще видите. Ей там тъкмо се задава необходимият за целта човек.
— Полицаят ли? За какво ти е притрябвал?
— Ще чуете, като свърша с него.
Полицаят беше излязъл от една съседна къща и щеше да мине край тях. Той имаше грамадна брада и нос, който едва след много дирене можеш да откриеш. Беше съвсем противоположното на Сам Хокинсовия забележителен обонятелен орган, донесъл на своя собственик бойното име Чи-коне, Светещия нос. Сибирският полицай притежаваше очарователно чипо носле, което надничаше мило под двете доверчиви очи. Човек не би могъл да употреби по-сполучлив израз от «мило». Но нослето имаше един синьо-червен оттенък, дължащ се може би по-малко на някогашно измръзване, а повече на обстоятелството, че неговият притежател обичаше си водчицата.
На минаване той любезно поздрави.
— Стой, батюшка! (Спри, бащице!) — извика Сам. — Имаш ли време да ми отговориш на един въпрос?
Блюстителят на реда спря, огледа трапера известно време и попипа свойски страничните му джобове.
— Някое шишенце да ти се намира, бащице?
— Не.
— Тогава и аз нямам време.
Той се обърна да продължи, ала Сам го улови за ръкава.
— Май имаш апетит за една глътчица, а?
— Постоянен.
— Тук можем да уредим нещо.
— Тогава ела с мен!
Милото носле се обърна отново, само че траперът държеше мъжа здраво. Бръкна в джоба и му поднесе една рубла.
— Колко водка ще получиш срещу това?
— Света Катинка! Повече отколкото мога да изпия за цял един час!
— Твоя е.
Полицаят сграбчи чевръсто монетата и я пусна в джоба на панталона си.
— Бащице, ти си славен молодец! — засия той признателно.
— С какво мога да ти доставя удоволствие?
— Като изпълниш едно поръчение. Намират ли се тук ратници?
— Разбира се. Има мнозина, които се освободиха и се нуждаят от няколко рубляшки. Познавам ги до един.
— Има ли сред тях такива, които можеш да вербуваш за заместници?
— Ами да. Петима ли искаш, или десет, двайсет?
— Само двамина.
— Че да не би пък за теб или тези двама дълги бащици?
— Не, за двама мои познати.
— Колко време имат още да служат?
— Само осем годинки — ухили се Сам Хокинс.
— Колко трябва да платя за заместничеството?
— Ако искаш да се пишеш много щедър, дай по двеста и петдесет рубли на калпак.
— Ще ги наброя на драго сърце.
— Тогава ще ти издиря двамата най-кадърни. Да тръгвам ли?
— Ще те помоля.
— Добре. Веднага ли да тръгвам?
— Естествено!
— Не мога да го сторя.
— Защо?
— Защото ти забрави най-главното.
Полицаят направи една изпълнена с достойнство физиономия и посочи към себе си.
— Мен!
— Да, имаш право. Ти си най-главното. Колко ще искаш, при положение че сладката се състои?
— Ти си щедър, благороден бащица и аз също искам да се покажа благороден. Ще ми заплатиш за всеки мъж три рубляшки, значи общо шест.
— Шест рубли?
— Много ли ще ти дойде? Ох, съжалявам! — проплака мъжът.
— Не, твърде малко е. Давам ти по пет на човек, значи общо десет рубли.
Стъписан, полицаят посегна към прелестната украса на своя лик, сякаш искаше да се увери, че право е чул и не сънува. Но после сграбчи ръката на Сам и я целуна с жар.