— Да, да бащице, веднага си помислих, че ти си знатен господин. Аз добре ще те обслужа.
— И освен това ще заплатя всичко, което изпиеш днес с двамата заместници.
Човекът зяпна ухиленото лице на трапера.
— Ама ти сериозно ли? — подпита несигурно след време.
— Да.
— Само че аз съм честен мъж и съм длъжен да те запитам: Знаеш ли всъщност колко могат да носят трима мъже като мен?
— Мога да си представя. Струва ми се, че пиете, додето се търколите под масата.
— Виждаш ли, че не знаеш? Ние продължаваме да пием и под масата!
— Ще ме радва.
— И ти наистина искаш да платиш?
— Да.
Поразен от толкова много бащина доброта, каквато никога не му се бе падала в живота, пазителят на сибирския законник разтвори обятия, притегли Сам Хокинс към гърдите си и го млясна така шумно, че изплющя като камшик.
— Бащице, сърчице, миличък! Ти си ангел сред хората, избавител от всички горести, утешител на опечалените, спасител на всички…
— Стига толкоз! — усмири Сам опиянения от възторг човек, като се отскубна от една особено нежна милувка и намести шапката заедно със скалпа. — Плащам и точка по въпроса! Но не съм длъжен да се наслаждавам на целувките ти. Запази си ги! Само още едно условия: Няма да пиете нито глътка, преди да сте отишли при есаула и сключили договора!
— Ох, много ще е трудно!
— Държа на това.
— Щом заповядваш, длъжни сме наистина да се подчиним. Но ще ми разрешиш ли да си изпия преди туй моята рубла?
— Не. Би могъл да се напиеш.
Полицаят направи натъжена физиономия.
— Бащице, как ме оскърбяваш! — рече с упрек. — За една рубла ще получа само три шишенца водка. Как мога да се напия от тях? Тате нали ще са достатъчни да утолят жаждата и на едно кърмаче.
— Гръм и мълния! Ама вие тук в Сибир май си имате възхитителни кърмачета, хи-хи-хи-хи!
— В твоя край на малчуганите не им ли давате ракия?
— Не.
— Горките деца!
— Това е запретено даже със закон.
— Какво зло правителство! При вас не владее бащица-цар наш?
— Не.
— Мога да си го представя. Той иначе щеше да има състрадание към клетите червейчета. Значи бива да изпия рублата?
— Не, обичам трезвеност в сделките. Доведи двама ратника и после, от мен да мине, можеш така да се насмучеш, че водката да ти потече от всички пори!
— Слушам! Къде да доведа ратниците?
— В странноприемницата. След един час ще съм там.
— Добре, бащице, хуквам!
Той извървя няколко крачки, но после се обърна и се върна.
— Прощавай, бащице! Имам една женичка, една добра, послушна женичка. Ама тя много обича водката. Бива ли да я взема да пие с мен, а?
— Нейсе.
— Благодаря ти! Ти си син на Милостта и Щедростта! Припкам!
Но пак се върна.
— Добри ми бащице, твоето сърце едва ли ще пожелае една душица, която не заслужава никакво онеправдаване, да остане на сухо. Аз имам една дъщеричка. Страните й са като сироп, а очите като диви трънки — толкова са кръгли. Бива ли и нея…?
— Колко е голяма?
— Петнайсет лета и шестнайсет зими.
— Да не би да льока за всяко лято и зима по шишенце?
Полицейският ценител на водката поразмисли.
— В случай че е много жадна, може да се справи… ако мъничко й помогна!
— Мътните го взели! Имаш ли още някой с толкова петимен черен дроб?
— Тъщата, добри бащице, майката на моята женичка.
— И тя ли може да порка?
— О-о, по-добре и от мен, особено ако има лошо настроение! А тя винаги го има.
— Хубаво де, забери и нея!
— Бащице, липсва ми език да ти кажа колко много те обикнах! Но ми се ще да те… — Той разпери отново ръце и примъкна прелестното носле в опасна близост с джунглата от косми на Сам Хокинс.
— Хайде стига! — предпази се дребният трапер и отскочи крачка в страни.
— Моята жена ще те почита…
— Много хубаво!
— Моята дъщеря ще те заобича…
— Още по-хубаво!
— А моята тъща ще те прегърне, за да ти изкаже нашата привързаност и благодарност…
— Това вече много ще забраня! Да те няма, приятелче! Върнеш ли се още веднъж, ще си оттегля поръчката и от цялата работа нищо няма да излезе!
— Опазили го светиите! Тръгвам, бързам, тичам! До половин час всичко ще е уредено.
И той се втурна да бяга, сякаш се търчеше за живота си.
Сам Хокинс скръсти ръце на гърдите и се закиска на себе си.
По едно време Уил Паркър го бутна нетърпеливо.
— Би ли имал сега добрината а ни обясниш що за сделка сключи с пазителя на закона и защо офейка толкова бързо човекът? — попита той. — Нали знаеш, че не вдяваме руски. Единствена дума, която извлякох от брътвежа, беше водка.