— Е, ами на един истински прериен ловец повече не му е и необходимо, за да отгатне всичко останало, хи-хи-хи-хи!
— Ей, а стига си ни занасял! Па и няма защо да се издуваш с няколкото си думици. Не е другарско. Ясен ли съм?
— Слушаюсь!
Подозрителен беше погледът, който Уил метна на Сам. После се обърна към Дик Стоун.
— Да знаеш какво рече тоя?
— Нямам представа.
— Да не би някоя хула?
— Възможно.
— Ей, такова нещо няма да позволя. Аз ще… ще… му…
— Хи-хи-хи-хи! — закиска се Сам. — Та какво ще сториш? Само не се нервирай! Ще ти разясня нещата. Ти ме запита дали съм те разбрал и аз ти отговорих «Слушаюсь!», което просто означава «Слушам!», ако не се лъжа.
— Well — рече Уил удовлетворен, това мога да го позволя.
— Сега доволен ли си, старий куне?
— Да, скъпи Сам. Но няма ли…
— Желаеш да знаеш какво съм преговарял с полицая? Веднага ще го научите.
И той предаде сбито беседата с прежаднелия блюстител на реда във Верхний Удинск.
— Luck-a-day![31] — изрече Уил. — Ама че хубава компанийка! Та това е в разрез с всички американски представи!
— Да. Ще си направим шегата и ще навестим роднинското котило, когато насяда пред шишетата.
— Но ще трябва да платиш!
— В състояние съм. Та нали имам немъчени пари — две хиляди рубляшки! Иска ми се да снабдя двете каймета със законни господари. Предугаждате ли вече какво съм наумил?
— Знам кой ще получи парите — рече Уил. — Сам, ти си умна глава и при това добър момък. Двамата постови там край пожарната ще се откупят. Имам ли право?
— Хи-хи-хи-хи, куршумът ти улучи! Ще си кажа аз с тоя есаул някоя друга думичка, та косата му ще се изправи. Той ще ми… чуйте, трополене на кола… трябва да хвърлим едно око!
Те завиха зад ъгъла и то тъкмо навреме, за да видят как граф Поликев отпътува с две коли, съпроводен от десет казаци на коне.
— Ей го, изчезва! — отбеляза Дик. А Уил прибави с поклащане на глава:
— Как ми се ще да можех да възседна след обесника и да не го изпускам из ръка.
— Зарежи го! — махна Сам Хокинс. — Той ни е в кърпа вързан! А сега да видим преди всичко дали в този благословен град има нещо като банка. Иска ми се да разваля двете хилядарки.
— Аха — обади се отново Уил, комуто доставяше удоволствие да минава малко за хитрец, — господин околийският не бива нищо да се усети!
— Правилно, синко! — похвали дребният трапер. — Околийското началниче може би хич още не е открило загубата. Тикна ли му обаче под носа хилядарката като откуп за казаците, би могъл да се усъмни. Освен това се нуждая от дребни монети и за една друга добра цел. В странноприемницата Сам Хокинс, благородният дарител, го чакат жадни гърла. Нека не ги караме да излизат от търпение. Хайде!
9. Водка и кнут
Във Верхний Удинск Детелиновият лист банка наистина не намери, но затова пък една сарафска кантора, където Сам разби двете едри банкноти по на двадесет петдесет рублевки. После отведе приятелите си Дик и Уил в странноприемницата.
Полицаят вече седеше тук с двама млади, здрави мъже. Беше довел добросъвестно жената и дъщерята, ала тъщата, изглежда, бе предпочел все пак да остави вкъщи.
Съглеждайки влезлите, блюстителят на закона се изправи.
— Бащице, ето ги двамата мъже, които ти издействах. Ще останеш много доволен както от тях, така и от мен.
— Ще видим. Могат ли да се легитимират?
— Да. Те си носят документите за освобождаване, от които е видно, че наистина са ратници.
— Я покажете!
Младите мъже подадоха удостоверенията на Сам и макар дребният трапер така и да не навикна с руското четмо, познанията му все пак стигаха да дешифрира няколко думи. Остатъка отгатна с проницателността на професионален следотърсач. Скоро постигнаха споразумение. Траперът спазари двамата ратници на доста пристойна цена и ги подкани да тръгнат веднага с него към ротмистъра.
— Но, бащице — напомни полицаят, — ами как стоят нещата с водката, която ни беше обещал?
— Ще си я получите.
— А моите пари?
— Ще ти ги наброя едвам когато работата бъде наред.
— Ти си прав за себе си. Ама ние сме жадни. Трябва ли да чакаме още толкова дълго?
— Поискайте си засега едно шишенце!
— Едно… едно-едничко? Трябва ли моята сладка женичка да си иде мърцина от жажда, а заедно с нея и моята дъщеричка?
— Според мен ще имате достатъчно, докато се върнем.