— Не си ли ги тикнал някъде другаде?
— Не.
Ръцете му трепереха от вълнение. Търсеше ли търсеше, но така и не намери нищо.
— Може да си ги пуснал покрай джоба. Сигурно са си все още долу в избата.
Побързаха да се спуснат долу с един фенер. Но въпреки всички търсения и макар да осветиха всеки ъгъл, зад всяко буре и всеки предмет, не откриха и следа ни от пари, ни от документи.
— За Бога… всичко е изчезнало! — изкрещя ротмистърът.
— Не мога… не мога да го проумея! — заекна старият.
— Аз толкоз по-малко! — беснееше Иван язвително.
— Такива хубави парици и един толкова важен документ човек трябва да съхранява грижливо!
— Аз определено прибрах всичко, всичко! Някой трябва да ми ги е измъкнал от джоба! Другояче не е възможно!
— Е, помъчи се тогава да си спомниш! Кой ли пък би могъл да е?
— Не знам!
— Кой е стоял всъщност толкова близо до теб, че…
— Само един, един-единствен — ти! — изрева исправникът.
— Аз?
— Да, ти!
— В такъв случай сигурно трябва аз да съм те окрал, а?
— Това е единствената вероятност!
— Нечувано!
— Иван! Вади парите… веднага!
— Аз… теб да окрада! Безумие!
— Не разигравай комедии! Да не би да си ангел, та човек да не те смята за способен на такова нещо?
— Не отивай толкова далече, казвам ти! Нямам нищо общо с тая работа и баста!
В озлобено настроение те се върнаха в жилището. Иван закрачи възбудено из стаята. По едно време хвърли поглед през прозореца.
— Виждаш ли, че имах право? — каза хапливо. — Там пред странноприемницата стоят два коня. Познаваш ли ги?
Старият погледна над рамото му.
— Враните на съдържателя.
— Оня ги е купил за казаците. Погледни… чужденецът излиза от врата и оглежда конете! Тогава е сигурно, че те сега принадлежат на казаците. Те скоро ще потеглят и аз трябва да ги изпреваря.
Той излезе бързо, отиде отсреща при конюшните, нареди да му оседлаят спешно коня и само след четвърт час препусна незабелязано, както си мислеше, с шестима казаци.
10. Един ангел, един разбойник и един хитрец
Двамата откупени казаци бяха узнали, че съдържателят на странноприемницата иска да се отърве на ниска цена от два яки степни коня. Ето защо Детелиновият лист се отправи нататък с двамата щастливи притежатели на мнимото съкровище, та Сам Хокинс да извърши покупката от тяхно име.
След тези богати на събития часове общият салон бе пълен с хора, които живо коментираха събитията в танцовата зала и пред административната сграда. Когато дребният трапер влезе с придружителите си, беше поздравен с шумно ликуване. Петимата бяха незабавно поканени да седнат в кръга от бърборещи и консумиращи посетители.
Но Сам отклони, защото първата му работа беше да изпрати двамата казаци на път. Отдадяха ли се те веднъж на водката, то със сигурност скоро преставане нямаше да има. Ето защо съдържателят трябваше да изведе веднага конете. Те се харесаха на трапера и бяха евтино закупени. Съдържателят достави набързо и на умерена цена също провизии и разните там потребни неща при пътуване.
Животните бяха изкарани после пред странноприемницата и оглеждайки ги още веднъж, Сам съзря на един от прозорците на Управлението ротмистъра, който сочеше в някакъв оживен разговор към него.
— Egad! — промърмори траперът. — Есаулът и зад него старият! Какво ли толкова усърдно дрънкат за мен?… Хопала! Сега се махнаха и двамата. Тая работа е съмнителна. Което значи, внимавай!
Той отиде отново в общия салон и нареди на двамата казаци да наблюдават незабелязано Управлението и веднага да му съобщават всяка промяна.
Само след късо време довтаса внукът на бабата.
— Бащице, есаулът препусна с шест казаци.
— Накъде?
— На запад, навътре в степта.
— Това нали е и вашият път?
— Съвсем същият.
— Тъй! Хм-м!
Сам размени няколко думи с Дик и Уил и после продължи да пита.
— Познавате ли добре местността, през която трябва да яздите? От какво естество е тя? Планинска?
— Не, съвсем равна.
— Няма ли някъде някакво прекъсване?
— Никаква гора и хич нищо. Само на малко повече от час оттук лежат разхвърляни в безпорядък една връз друга много скали. Местността е влажна, поради което там растат безчет върби. Това е причината мястото да се нарича Върбовите камъни.
— Каква е височината им?
— Наподобяват на срутена голяма постройка, в която в отколешни времена са живели великани. Там има грамади, високи като кули!