— Тъй — ухили се той. — Вече свършихме, есаулче, и ти пожелавам ездовата разходка дано ти понесе добре. Сега можеш да си препуснеш към къщи.
Ужасният срам, сполетял есаула пред хората му, въздейства. Той се подчини мълком на нареждането на Сам. Отправи се бързо към коня си, скочи на седлото, смушка животното с шпорите в слабините и препусна като бесен.
— Получи си го достатъчно! — захили се Уил Паркър след него.
Двамата бивши иманяри, добрали се по толкова необичаен начин пак до имуществото си, се впуснаха в многобройни благодарствени слова. После се измъкнаха, та час по-скоро да се върнат на мира в родния си край. А казаците на есаула получиха от Сам пари за водка и подкараха в тръс към града.
Сега и тримата приятели побързаха към конете си и по обратния път Сам разказа какво бе планирал за тази вечер. За другите то бе добре дошло. Колкото повече приключения, толкова по-добре. Те с радост изявиха готовност да опразнят погреба.
В лагера Карпала вече чакаше Сам Хокинс. Тя го заразпитва и той й разправи, подхилквайки се, преживелицата. После момичето се качи на седлото и препусна към града, за да покани за вечерта семейството на околийския при бурятския княз.
И исправникът, и есаулът, крайно угнетени от събитията в последно време, приеха веднага. Те гледаха на поканата като добър знак за възстановяване на опасно охладнелите взаимоотношения.
Вярно, старият повдигна едно възражение. Той смяташе, че тримата чужденци от Америка също са поканени и открито се изказа пред Карпала, че никак не държи да се срещне отново с натрапчивите ловци. Младата бурятка обаче го успокои. Сам Хокинс щял да направи с двамата си спътници една далечна конна разходка из степта, от която смятали да се върнат едва късно през нощта, така че срещата с тях не беше вероятна. Та нали така бе уговорила блъфа със Сам.
Вечерта настъпи и Сам Хокинс изпрати Дик Стоун като съгледвач до административната сграда. През целия ден дребният трапер не беше излизал от шатрата, определена за него и приятелите му. Дик Стоун и Уил Паркър предано му бяха правили компания. Всички в лагера, с изключение на Карпала и неколцината буряти, които щяха да помагат в нощната авантюра, бяха останали с илюзорното впечатление, че тримата са излезли на разходка с коне.
Когато се мръкна напълно, Сам Хокинс и Уил Паркър се отправиха към задната страна на княжеската шатра и седнаха да чакат в тревата.
След известно време при тях дойде Карпала.
— Вече си тук — зарадва се тя. — Това е добре. Мисля, че гостите скоро ще се появят.
— Гости? Хм-м! Смятам, че им приляга някакъв по-друг израз. Те са овце, които ще бъдат отведени до касапския тезгях, хи-хи-хи-хи! Ако знаеха какво ще се случи по време на отсъствието им, нямаше да се чувстват толкоз много като «любимите гости»!
— Те не са за съжаление и предостатъчно са си заслужили едно яко дялане заради местните жители. Не са един и двама бедняците, опитали кнута им, а и имотните са се простили с богатството си, тъй като околийският им е иззел всичко. Той злоупотребява с поста си и го използва единствено за да си докарва пари и пак пари. Нарежда да бичуват всеки, който не може да заплати и за най-малкото прегрешение. Та хак му е значи.
Карпала се върна в юртата и скоро двамата забелязаха долния й край да се разхлабва там, където седяха. Човек сега лесно можеше да се пресегне вътре. Малко след това се чу конски тропот — гостите пристигаха.
В онези местности, където и най-бедният притежава кон, се счита за позор да се отиде на гости пеша. Ето защо въпреки късото разстояние и околийският дойде с хората си яздешком.
Те слязоха и бяха посрещнати от дебелия княз Була и още по-необхватната му съпруга Калина. И Карпала на свой ред се показа толкова любезна, че на есаула отново му стана по-добре.
Тя показа местата на гостите в юртата, констатирайки, че околийшата носеше по обичайному дамската си чантичка. Пое вежливо забрадката и чантата и ги сложи близо до проправената пролука. Същевременно разтърси леко чантичката и за свое задоволство чу подрънкването на ключовете.
След като всички бяха насядали, Карпала поднесе чая и когато гостите бяха достатъчно заети, си намери още малко работа край самовара, тананикайки си няколко строфи от една бурятска песничка.
Междувременно държеше погледа си отправен към дамската чанта и много добре видя как ръката на Сам се появи и скришом измъкна плячката. Но само след няколко мига чантата отново си лежеше на старото място.
Сега момичето се успокои и седна при гостите в най-добро настроение.
През това време Сам и Уил изчезнаха. Пред сградата на Управлението не гореше фенер и при вратата към тях пристъпи Дик Стоун.