Есаулът се вторачи сащисан в говорещия. Значи комисарят също се бе подиграл с него? Та нали само трябваше да го каже преди малко и той никога нямаше да издаде шантавата заповед за арестуване, спестявайки си цялото това ужасно унижение.
— Защо Ваше превъзходителство… не каза веднага… — запъна той объркано.
— Не е нужно да ви давам обяснение. Да оставим това сега! Погрижете се по-добре за столове за моите гости!
И това още! Гости нарече той тези хора и трябвало да седнат, докато той, комендантът, трябваше да стои на стража до вратата като някой пес.
Но преглътна яда си и даде на казаците съответната заповед.
Скоро малката компания можа да насяда.
— Имайте, моля, още малко търпение! — обърна се сега комисарят към чужденците. — Скоро ще свърша и после ще имам време да се занимая с вашата работа.
След това отправи пронизителен поглед към околийския, който по време на цялата разправия бе играл ролята на мълчалив свидетел.
— Господин околийски началник, аз прегледах книжата ви и констатирах до момента, че доста повърхностно сте изпълнявал задълженията си. Сега ми остава само прегледът на арсенала. Надявам се, тази проверка да завърши по-благоприятно за вас.
Околийският си отдъхна, макар ядът почти да го задушаваше. На него да каже това, пред всичките тези хора! Иначе тайно благодари на добрата съдба, довела правителствения пълномощник сега, а не няколко дена по-късно. Та нали оръжията — по негово мнение — още си бяха тук.
— Ще бъде ли Негово превъзходителство така добър да ме последва? Арсеналът се намира в съседство с жилището ми, за да имам винаги личен надзор.
Комисарят се надигна и двамата излязоха.
Сам смушка с лакът седящия до него Дик и му каза тихо нещо на ухото. Не му се искаше да възбужда преждевременно подозренията на есаула, който не беше напуснал мястото си до вратата.
— Сега може да се започне раздаването на подаръците — изкиска се той, — ако не се лъжа. Хората все още си нямат понятие за посещението ни на оръжейния склад. Бих дал една дебела връзка боброви кожи за наслаждението да видя физиономията на околийския, когато му се стовари неприятната изненада, хи-хи-хи-хи!
Е, Сам нямаше да се лиши напълно от своето «наслаждение». Вратата се отвори и двамата се върнаха, физиономията на комисаря беше непроницаема, лицето на околийския, напротив, мъртвешки бледо и покрито със студена пот.
— Господин есаул — започна комисарят, след като отново се бе настанил на мястото си, — имам да ви поставя един въпрос.
Есаулът пристъпи покорно към масата.
— Къде откарахте резерва от оръжия и муниции? Кажете истината!
Очите на есаула заподскачаха в безмерно удивление от комисаря към баща му и обратно.
— Моля за извинение, Ваше превъзходителство, не разбирам въпроса.
— В такъв случай ще трябва да бъда по-ясен. На кого продадохте резерва?
Ротмистърът стоеше като засегнат от удар.
— Все още не ви разбирам. Нима резервът не е налице?
Комисарят пусна една пренебрежителна усмивка.
— Това вие май най-добре знаете. Продължавайте да си се преструвате! При мен номерът ви няма да мине.
Беше истински овча физиономията, която есаулът сега демонстрира.
— Татко!… Ама какво, за Бога, се е случило?
— Оръжията са изчезнали! — преглътна исправникът мъчително.
— Чорт возьми! (Дявол да го вземе!) Сериозно ли говориш? Вчера те си бяха още на мястото. Знам го много добре!
— Трябва да са откраднати, а Негово превъзходителство изпитва подозрение към нас двамата, че ние…
— В името на офицерската ми чест! — извика есаулът. — Ние нямаме и представа къде са могли да пропаднат оръжията!
— Не можете да ми хвърлите прах в очите — рече служителят презрително. — А що се отнася до офицерската ви чест, ако взема да я поразгледам под лупа, май няма да остане много нещо от нея.
Ръката на есаула трепна да извади сабята срещу комисаря и на място да отмъсти за оскърблението. Но като че страхът му бе парализирал разсъдъка и крайниците. Какво беше това? Нима всичко из един път се бе обърнало срещу него и баща му?
— Негово превъзходителство обича да се шегува — заекна той с треперещ от ярост глас. — Не мога да приема, че говорите сериозно, иначе…
— …иначе… какво?
— …иначе ще трябва да помоля да ми дадете удовлетворение!
— Ще си получите правото, можете да бъдете уверен в това! — отвърна комисарят двусмислено. — Почакайте само още миг! Имам да уредя една малка работа и веднага се връщам.
Той напусна стаята и Сам, който бе пристъпил до прозореца, го видя да е отравя през плаца към казармата. Само след късо време се върна, следван от старши лейтенанта. Сам подразбра добре накъде отиват работите. Подхилквайки се, той се намести отново на стола си.