— Да. И то възможно по-скоро.
— Всички, цялото племе?
— Всички буряти, подчинени на татко.
— Това е добре.
— И ти ли искаш да тръгнеш с нас?
— Да, в случай че се снабдя с необходимите документи, за да мога да взема срещу граф Поликев ответните мерки.
Но когато по-късно Херман фон Адлерхорст се отби при представителя на правителството, оказа се, че този днес не може да посвети повече време на неговата работа. Волю-неволю Херман трябваше да изтрае до следващия ден.
За Детелиновия лист обаче нямаше никаква причина да чакат до утре. Тримата можеха да се присъединят към бурятите. Херман се опасяваше за брат си Готфрид и щеше да бъде спокоен, знаейки, че тримата ловци са вече по следата на Поликев и дервиша.
Докато шатрите биваха събирани, на Херман му хрумна нова идея. Той помоли Сам Хокинс да отиде при Карпала и да я помоли за едно кратко обсъждане насаме.
Учуден донякъде от поръчението, траперът се отдалечи и не след дълго се върна с принцесата.
— Толкова ли е тайнствено онова, което имаш да ми кажеш? — поде тя.
— Не, но все пак е нещо, което не е нужно някой друг да знае. То касае само теб и… казак Номер десет. Чух, че го обичаш, позволяваш ли да говоря по този въпрос? — подпита Херман.
— Ти си негов брат и наш гост; можеш да говориш с нас за всичко, което намериш за добре.
— Благодаря ти. Бъди уверена, че не питам от безцелно любопитство за неща, за които един чужденец няма право. Мен ме интересува съдбата на моя брат. Много ми се иска да знам, че е щастлив.
Израслата в руската степ Карпала беше наясно наистина със сърдечните чувства, ала не бе свикнала да се впуска в дълги словоизлияния.
— Такова е и моето желание — каза тя. — Ето защо се надявам, че ще му се удаде безпрепятствено да мине границата. Каквото зависи от мен и хората ми да му помогнем в това отношение, ще бъде направено.
Херман бе удивен, като чу, че девойката въобще не засегна собствените си желания. Тя обичаше брат му. В този пункт явно не беше погрешно информиран. Значи за нея не можеше все пак само да е важно, щото Готфрид да избяга необезпокоявано в чужбина. Колко повече би трябвало да мисли как да си спечели място в неговото сърце.
— Много благородно от твоя страна — каза по тая причина той — и аз зная, че ще сторите всичко възможно за спасението на моя брат. Но може би всичко това не е нужно. Убеден съм, че помилването му ще може да бъде утвърдено. Правителственият пълномощник ме увери. Това не би ли било по-добро от всяко бягство?
— За него определено.
— Какво значи това «за него»?
— Това значи, че аз кажи-речи по бих предпочела бягството. Тогава поне ще имам чувството, че съм направила нещо за неговото щастие.
Тук заговори детето на степта, момичето, израсло сред буряти. Херман се усмихна.
— А не ти ли се иска по някакъв друг начин да се погрижиш за щастието на брат ми? Ти го обичаш, той те обича, значи…
— Не — отсече Карпала твърдо. — За това не бива да мисля. Моето място е при родителите ми, които са привързани с цялото си сърце към мен. А него дългът го зове в родината. Ние вече говорихме помежду си по този въпрос.
Херман бе дълбоко поразен от отговора.
— Тогава действително няма какво повече да сторя по тази работа — заяви той. — Би ли доложила сега на родителите си за мен? Искам да се сбогувам с тях, преди да потеглят.
Карпала тръгна.
Херман побърза към шатрата на Детелиновия лист, за да забере Сам, тъй като в действителност имаше нещо по-различно от сбогуването да свърши. Той възнамеряваше ни повече, ни по-малко да хване княза и съпругата му натясно и смяташе, че за очакваното обяснение ще е по-добре да има свидетел.
Откак бе видял Карпала, не можеше да се освободи от мисълта че красивата девойка, притежаваща толкова малка прилика с родителите си, изобщо не беше дъщеря на бурятския княз. Княжеското потекло на Карпала би могло да изправи едно съюзяване на брат му с нея пред непреодолими трудности. Напротив, окажеше ли се, че Карпала има европейски произход — за което чертите на момичето почти неоспоримо говореха, то изгледите на неговия брат вече не се явяваха толкова безнадеждни. А като негов пълномощник той считаше за свой дълг да му изравни пътя към щастието. Че същевременно, макар и на втора линия, благоприятстваше собственото си домогване до Закума, той си признаваше открито.
Семейната юрта на бурятския княз трябваше, както бе възприето, да бъде събрана последна и Херман завари дебелата съпружеска двойка да го очаква. Карпала не присъстваше. Ето защо, след като се бяха настанили със Сам Хокинс, той започна без излишни заобикалки.