— Да, мъртво, цялото вкочанено и мъртво! — потвърди Калина и захлипа в спомена за онзи час.
— Сърцето ме боли, като си помисля за клетата жена — продължи тейшът. — Тя дълго стоя безмълвна, вперила поглед в малкото трупче. После нададе ужасяващ крясък и се свлече на земята. Клетницата почти си бе изгубила разсъдъка от мъка и се оставяше да правят с нея каквото искат. Хората не можеха да останат, защото местата за почивка им бяха предписани. Казаците ги подтикваха да тръгват. Мъжът поиска да вземе със себе си трупчето на измръзналото си дете. Предводителят не го допусна, но разреши на бащата да погребе детето. Недалеч от юртата ми разровиха твърдия сняг. Но земята беше здраво замръзнала, така че малкото трупче остана временно непогребано — само покрито леко със сняг. По-късно аз щях да го предам на земята. Сетне казаците и заточениците изрекоха една молитва и отново потеглиха.
— А майката?
— Беше притихнала. Продължаваше да държи ръцете си така, сякаш все още носеше малката и тихичко си пееше, както обикновено прави майката, когато иска да приспи детето си.
— Боже мой! Това е ужасно.
— Да, и ние бяхме дълбоко покъртени, ала нищо не можехме да сторим. Те продължиха пътя си в снежната виелица. Скоро се свечери. Ние седяхме край огъня, пиехме горещ чай и разговаряхме за «клетите хора», които съжалявахме от цялото си сърце. И тогава… внезапно чухме някакъв странен звук. Първо си помислих, че в далечината вие някакво изгубило се куче. Но скоро установихме, че звуците идват отблизо. Излязох пред юртата и… какво мислиш, откъде идеше жалният вой? От мястото, където лежеше детето!… Втурнах се натам, разрових припряно снега и видях, че детето е живо. Наистина живо! То риташе с крачета, размахваше ръчички и врещеше с все сили. Да го считаш ли за възможно?… Беше истинско чудо!
— Не, не е било чудо — подметна Херман. — Дори е лесно обяснимо. Защото когато детето е било заровено в снега, той е изпълнил своя дълг точно както като си разтъркаш носа с него — детето се е затоплило и се е събудило. Разказвай нататък!
— Нямам какво повече да съобщя. Детенцето е…
— …Карпала!
— Да. Нашата Карпала. Това е всичко.
— Още не. Какво направи, когато отнесе детето в юртата?
— Предадох го на моята жена Калина. Тя се зае с любов с малкото червейче и му даде да яде и пие. Цялото тяло на детенцето беше посиняло. Скоро обаче кожата придоби пак белия си цвят, а когато по-късно му израснаха красивите, ярко блестящи косици, нарекохме момичето Карпала — Сияйна като сняг.
— А родителите й? Та нали сте били задължени да им проводите момичето!
— Как можехме да го сторим? През нощта бурята премина в ураган, който бесня няколко дни. А когато най-сетне утихна, снегът на много версти лежеше толкова дълбок, че бе невъзможно да се тръгне. Останахме седмици наред затрупани от снега и едва когато можеше да се язди, тръгнахме да търсим онази затворническа група. Беше напусто. Ето как всъщност задържахме детето и го имахме като наше собствено.
— По-късно не се ли опитвахте да издирите родителите? Всяка инстанция би ви подпомогнала.
— И ние така си помислихме наистина, но какво ги е грижа властите за някакъв си там заточеник?
— Как се казваше всъщност бащата?
— Не зная.
— Но знаеш все пак, че е бил немец?
— Чух го от казаците, които говореха за него. Бил осъден, а жена му го последвала доброволно с децата.
— Млад ли беше още?
— Да.
— Колко голямо беше момчето?
— Наброяваше може би три-четири годинки.
— И къде се случи всичко това?
— В Тундрата на пълзящите брези. Тя е надалеч известна сред племената на страната.
— Струва си човек да го запомни.
— Да не би да се каниш да дириш родителите?
— Не. Но обичам да се подготвям за всеки случай. Това е привичката на моите приятели и тя вече ни е донесла някоя и друга полза. Предстои ни една дълга езда през сибирската страна. Недопустимо ли е да срещнем някой, комуто е известно местонахождението на кръвните родственици на Карпала? Ако вие наистина обичате момичето, трябва в това отношение да мислите първо за него, а не за себе си и да се надявате заедно с мен, че волята на Провидението е тя да се събере отново с тези, които й са най-близки на земята.