12. Балалайка свири
Няколко от полудивите азиатски племена, живеещи в близост до Байкалското езеро, бяха организирани по военному и се задължаваха да изпълняват гранична служба под името сибирски казаци. Те бяха отчасти кавалеристи, отчасти пехотинци, отчасти артилеристи и имаха задачата да възпрепятстват контрабандата между Русия и Китай. В задълженията им освен това влизаше охраната на богатите рудници на Нерчинск и Чита, както и караулът над големия кервански път, водещ от Пекин през Монголската пустиня и на руска територия през Кяхта. Но техен особен дълг беше да не допускат сибирските заточеници да избягат през китайската граница.
Същинската погранична линия се състоеше от станици[37], между които бяха изградени по-малки шанци. Връзката между отделните шанци се поддържаше от разезди.
В близост до всяка станица и шанец се намираше по една така наречена вишка. Тя представлява висока, издигната от три дървесни ствола пирамида, до върха на която води стълба. Там горе постоянно седи един пост, който може да визира цялата околност. Веднага щом забележи някой беглец да пресича границата, запалва огън от кълчища й катран или сноп вършини, чиято светлина проблясва през нощта надалеч, а пушекът може да се види през деня от разстояние много версти. По този начин «границата» бива оповестена за чрезвичайното произшествие. Освен това вряка заран няколко конници претърсват местността за следи.
Срещу всеки руски пост беше разположен един китайски. Те бяха задължени да си помагат взаимно, поради което за бягащия заточеник изглеждаше почти невъзможно, дори след като му е провървяло да се измъкне от тежкото си затворничество във вътрешността на страната, да извърши последната, избавителна крачка и да се промъкне през двустранно заетата и строго охранявана граница.
А даже и това да му се удадеше с мобилизирането на всички сили, цялата хитрост и целия кураж, то той се озоваваше сам и без всякакви помощни средства — зад него една страна, където го очакваше най-страшно наказание, в случай че се върнеше, а пред него една необятна пустиня, чийто страхотии и опасности са не по-малки от тези на прочутата с мрачната си слава Сахара в Африка.
И малцина бяха онези, преодолели всички тези препятствия.
Но в самия Сибир има мнозина, които не бяха сполучили да се измъкнат от страната. Тяхната единствена закрила е просто безкрайната пустош, където намират хиляди скривалища. Те водят окаян живот и често си остават злочести, преследвани из дълбоките блата, измъчвани от глад и жажда, изтезавани от ужасните пълчища комари.
И все пак те не бяха без всякаква защита. Ако и русинът е добродушен, то сибирските народи притежават тази добродетел в още къде по-висока степен. Те много добре знаят, че при системата на управление на това огромно царство, някои съвсем невинни или често само заради някаква дребна причина биват заточавани в Сибир. Свободният жител искрено съчувства на тези люде и ги подпомага, наричайки ги не другояче, а «клети хора». Той не бива наистина да ги закриля открито, да им оказва очебийна помощ, но затова пък толкова повече го прави тайно.
В безчет къщи има определен прозорец, който никога не бива затулван от кепенк. Той е така устроен, че да може да се отваря както отвътре, така и отвън, като нощем зад него постоянно гори свещица. На перваза биват поставяни храна, вода и разни предмети, от които беглецът се нуждае. Той сетне се промъква потайно и взема каквото намери. Изчезнали ли са на сутринта даровете, то обитателите на къщата си прошепват зарадвано: «„Клетите хора“ са били тук и са взели нещата.» Случва се също в малкото помещение зад прозореца да бъде приготвена и постеля за угнетения… особено през зимата, когато снежната фъртуна вие над равнината. Разбере ли на утрото стопанинът, че някой «клетник» се е отбил и е преспал и той веднъж под покрив, бива безкрайно щастлив и се радва на доброто си дело.
Вярно, бегълците трябва да бъдат предпазливи, защото се случва зли хора да ги примамват чрез един такъв прозорец, след което ги залавят и предават на полицията. Но предателят бива заклеймен и си навлича всеобщото презрение.
Там, където Селенга излива от изток водите си в Вайкал, граничещите с езерото планини се разстъпват надалеч и дават простор на една равнина, закриляна с високи вериги от гибелните бури и хали. Ето защо тя е много плодородна и в нея виреят култури, каквито не се срещат и в по-южни райони. Равнината образува триъгълник, чиято основа е насочена към вътрешността на страната, докато върхът води като тесен скалист проход към езерото.