Неучаствала до този момент в разговора, сега помешчицата живо се намеси.
— Значи успя? Ще продаваш?
— Да.
— И скоро ли?
— По-скоро, отколкото си мислиш. Я погледни коня! Той посочи животното си. От двете страни на седлото висяха многообещаващо големи кожени чанти.
Добронич отвори едната. Тя съдържаше малки, четвъртити книжни пакети и продълговати запечатани свитъци.
— Какво ли пък може да е това? — попита засмяно.
— Пари! — отговори помешчицата.
— Да, женичке, и то страшно много пари. Купувачът ми наброи за нашето поместье кръгло сто хиляди рубли.
— Сто хиляди рубли! — възкликнаха двете жени.
— Да, сто хиляди рубли! — повтори помешчикът с тон на задоволство. — Ще се върнем в родината и ще можем да преживяваме там без тежък труд и грижи. И знаете ли кой най-много ще се ядоса от цялата работа?
— Не, кой?
— Нашият мил съсед Сергей Пропов.
— Защо?
— Защото много му се щеше да се сдобие с нашия имот?
— Да го купи?
— О, не! За тая цел той е твърде стиснат и твърде… умен. Човек може да придобие едно имение… и… чрез женитба.
— Чрез же…
Думата заседна в устата на помешчицата.
— Татко! — извика уплашено Мила. — Тоя Сергей Пропов да не ме е искал за жена?
— Да, това е съкровеното му желание. Едва днес го научих.
— От кого?
— От шивача, при когото си поръчал ново сако. Под печата на мълчанието издал на човека, че се нуждаел от това сако, за да ти направи предложение за женитба.
— Света Дево!
— Тази заран сакото трябвало да бъде готово и Сергей отишъл да си го вземе. От това заключавам, че и предложението му е готово, дете.
— Ами ти какво ще отвърнеш? Да не би да…
— Как бих могъл? Та нали продадох поместьето. Нали заминаваме. От това следва, че за този човек хич не искам да знам. Влизайте!
Пьотр Добронич отнесе двете чанти в къщата. Майка и дъщеря обаче останаха още няколко минути пред вратата.
Внезапно Мила посочи надясно, към откритото поле, където се виждаше един ездач да приближава в отмерен ход.
— Мамо, нашият съсед Сергей Пропов! Той идва, идва при нас! Татко има право! Това се казва неприятна изненада. Тоя лицемер ми е противен… бих предпочела да гледам някоя крастава жаба вместо него!
Двете жени изчезнаха във вътрешността на къщата, а броени минути по-късно конникът спря пред входа.
Пропов беше сух като чироз. Главата му имаше длъгнеста пъпешовидна форма, така че високият, черен астраганен калпак изглеждаше доста чудато върху нея. Под тясното чело се източваше между две оцветени в зелено очички един остър, извит кажи-речи като сърп нос. Устните бяха широки, лицето — кьосаво, а устата пълна с почернели зъби.
Дългите, сухи ръце носеха длани, от които би могъл да накроиш четири други; кривите крака завършваха в удивително широки, недодялани стъпала, фигурата бе намъкната в тясно черно сако от вълнен плат, чиито плисирани поли достигаха глезените. Вратът бе скован от висока бяла папийонка, което принуждаваше мъжа да държи брадичката си в хоризонтално положение. На нозете си носеше натрити с лой полуботуши, към които беше закрепил грамадни железни шпори.
Та този горд ездач спря коня пред вратата, смъкна се полека и с достойнство от седлото, върза внимателно крантата за един дирек и изкачи стъпалата до вратата.
Там спря.
— Странно! — промърмори. — Няма жива душа! Трябва все пак още отдалеч да са видели, че идвам с празничните си одежди!
Че този човек бе най-близкият съсед на Пьотр Добронич, тук просто означаваше, че живее наоколо дванайсетина версти от него. Но като съсед той си имаше — по негово мнение — веднъж завинаги правото да бъде любезно посрещан още на пътната врата с «добре дошъл». Че това днес не се случи, го ядоса.
Влезе в кисело настроение в къщата и почука на вратата на всекидневната.
Никакъв отговор. Майката и дъщерята се бяха завтекли в задната стая, за да се приготвят за визитата. Помешчикът още не знаеше за пристигането на жениха. Той седеше горе в мансардната стаичка, за да преброи и прибере парите в раклата. Слугините работеха в кухнята, а ратаите бяха на пасището при стадата.
Сергей Пропов изръмжа недоволно на себе си.
Почука за втори път безрезултатно.
Сега отвори и влезе.
— Няма никой! Крайно невъзпитано! Когато Мила стане моя жена, ще въведа един по-строг порядък. Ред и дисциплина, акуратност ще има. Ще я свикна аз да ми изпълнява желанията, и още как.