Внимателно се огледа в стаята. Същевременно чу в съседната стая разговор.
— Аха, там вътре са! Ама и оттам гледат прозорци към лицевата страна на къщата. Трябва непременно да са ме видели!
Той бръкна в джоба на сакото, извади една кутийка за енфие от брезова кора и подплати шумно носа си. В този миг майката отвори вратата.
— Гледай ти, Сергей Пропов! — възкликна тя. — Добре дошъл у дома!
И му протегна ръка.
Оня пусна полекичка кутийката в джоба си и се поклони мълчаливо, без да поеме ръката на жената.
— Добър ден, съседче! — повтори тя.
Той се поклони пак мълком, без да докосне ръката.
— Въобще не знаех, че си тук! — продължи жената и дръпна ръката си.
Сега най-сетне Пропов склони да отговори.
— Мария Петровна Добронича, ти толкова много ме оскърби, че никога не бих могъл да ти простя, ако извечната любов не ми повеляваше милосърдие. Ти не ме посрещна при пристигането ми.
— Имахме много работа и не сме забелязали идването ти.
— Такова нещо никому не бива да се изплъзва! — назида той. — Аз съм предан приятел на този дом, ала щом се случват подобни неща, просто ще си отърся нозете от праха и ще се върна.
— Не си прав, Сергей Пропов! Ние не можехме да знаем кога ще ти е угодно да наминеш към нас. Как може да искаш да висим на слука на прозореца и да дебнем кога ще ти хрумне да ни направиш посещение.
Тези думи бяха изречени с доста голямо негодувание. Сергей Пропов се вкисна отново, измъкна кутийката, смръкна шумно втора щипка енфие и смръщи силно чело.
— Мария Петровна, не подобава на една жена да говори така на мъж. Жената трябва да е винаги хрисима и учтива; тези две добродетели на теб сега ти липсват. Имам основание да се оплача от теб.
— Няма да ти попреча. Ей къде идва мъжът ми, така че можеш начаса да изложиш оплакванията си.
Добронич беше влязъл. Той поздрави приятелски госта. Пропов обаче направи сдържан поклон и отговори на любезното приветствие на помешчика много хладно и резервирано.
— Пьотр Добронич, ти ме познаваш. Знаеш, че съм един от най-имотните и уважавани жители в този край. Освен това съм най-близкият ти съсед. Значи аз мога да имам, тъй да се каже, претенции хората да се отнасят към мен с внимание. Защо това не стана?
— Нима не са те зачели?
— Да. Пристигам аз тук на коня си и няма кой да ме посрещне. Трябва да са ме видели, а ако не, ще трябва да внимавате по-зорко когато идвам!
И със спокойствието на помешчика се свърши.
— Та ти си даваш вид, сякаш си Генералния наместник на Източен Сибир. Дори царят не може да иска да поддържаме постоянна готовност за него, ако предварително не е известил за себе си. Твоето държане е направо грубо и безогледно. Надявам се, за в бъдеще да го промениш.
Сергей Пропов направи физиономия, като че до слуха му беше стигнало нещо нечувано, и се облещи в помешчика.
— Това… това… сериозно ли е? В такъв случай ти сигурно си нямаш и понятие какво всъщност искам?
— Как бих могъл?
— Работата, по която идвам, вещае много щастие за вас.
— Радвам се. Бива ли да узная какво те води при нас?
Бавно и тържествено седна Сергей Пропов, измъкна отново кутийката, повъртя я между пръстите и изпълни със святост физиономията си.
— Знаеш ли какво се чете в първата книга на Мойсей?
— Сътворението на света.
— Правилно. Там се чете, че Бог създал човека — естествено първо мъжа. После рекъл Господ: «Не е добро человекът да е сам»[38]… Ето защо създал жената — по-късно, от което всяка жена трябва ясно да проумее, че мъжът стои над нея. Но не може все пак да се отрече, че мъжът се нуждае от жена. Не мислиш ли и ти така?
— Съгласен!
— Аз също го проумях и реших да си взема жена.
— Добре ще сториш.
— Ама не направих избора си по разните там съображения, както го вършат человеците по света. Аз искам да водя благочестив живот и с моята жена да славя Господа с арфи, цимбали и псалтир. Но пък искам и да си имам своята наслада за очите от нея. Ето защо наумих да си избера някоя, дето да не е грозна.
— Тук постъпваш много разумно.
— Също не бива да е бедна, за да може да прави благодеяния, когато някой помоли за нещо.
— И това е много похвално от твоя страна.
— По-нататък тя трябва да е въртокъщница. А тази, която имам на ума си, е такава.
— В такъв случай ти желая щастие.
— Благодаря.
Мъжете разтърсиха ръце, а после Пропов подаде десница и на помешчицата.
— Жената в никой случай няма думата в такива работи — каза любезно, — ала аз обичам да бъде вежлив, та затова ще те запитам дали се радваш и ти.