— С тояга да я накажете! Библията казва, че бащата не бива да жали тоягата, ако обича детето си.
— Тогава не мога да спестя на баща ти тежките упреци.
— Как така?… Какво общо има моят баща с тая работа? Той си беше един благоугоден мъж, който…
— …който твърде много е жалил тоягата. Ако те бе възпитавал правилно с тоягата, Сергей Пропов, този горчив урок днес щеше да ти бъде спестен.
Сергей все още се бореше за въздух.
— Какво? — изкрещя най-сетне яростно. — Човече, и ти искаш да си мой съсед? Досега те смятах за боязлив, набожен человек, ама ти… ти си антихрист, змията, на която ще смажа главата! Ти ме оскърби, но аз ще се обгърна с търпение. Ще дочакам своя час, а той ще дойде много по-скоро, отколкото си мислите. Сега си отърсвам праха от нозете. Вие сте изчадия на Дявола! Не желая да имам повече работа с вас!
Той се измъкна навън с най-голямата бързина, допускана от величавото достойнство, което бе запазил и сега. Качи се отмерено на крантата си и докато се отдалечаваше бавно, започна да крои планове как би могъл най-добре да си отмъсти на своите оскърбители, И ето че изненадващо бързо му се предложи една отлична възможност.
Вече беше оставил поместьето далеч зад себе си и се подрусваше в тръс по тревистата земя, когато от гъстите храсти отдясно, спускащи се до Комарената река, чу пръхтенето на кон и веднага след това от шубрака изскочи един ездач.
Беше казашкият вахмистър, който междувременно бе намерил коня си.
Пропов и казакът не се обичаха. Макар и никога да не си бяха разменяли любезности за Мила, те знаеха все пак, че са си застанали един-друг на пътя.
Ето защо физиономията на вахмистъра в никой случай не излъчваше радушност, когато срещна съперника. Той по-скоро веднага се улови за възможността да го ядоса и накара коня си да застане точно пред Пропов, така че оня ще не ще трябваше да спре своето животно.
— Ей, ти май идеш от приятелчето си Пьотр Добронич, а?
Въпросът дойде съвсем навременен на отхвърления жених.
— Какъв съм бил? Приятел на Пьотр Добронич?
— Ще го отречеш ли?
— Бих желал да видя оня, който с право би могъл да твърди, че съм приятел на тоз проклет човек!
— Тъй! Ама дъщеричката му определено не ти е неприятна!
— Кой те е поднесъл с тези бабини деветини?
Вахмистърът изгледа с подозрение Сергей Пропов. Злорада усмивка плъзна по лицето му.
— Не е нужно някой да ме поднася. Та нали си имам две здрави очи. Да не мислиш, че не съм забелязал погледите, с които поглъщаш момичето, когато си там на гости?
Сергей се изсмя грозно.
— Дори бащата да ми предложеше девойчето, пак не бих го пожелал!
Изказа го така отвисоко и с толкова негодуваща физиономия, че вахмистърът схвана — човекът сега говореше истината. Той кимна на себе си и го изгледа от ъгълчетата на очите.
— Сергей Пропов, ама ти си облякъл ново сако! И ръкавици на това отгоре! Днес за теб май е празничен ден… има си хас да си бил на сгледа! — Той се почука ненадейно по челото и се ухили злорадо. — А-а, днеска си поискал ръката на Мила и не те е огряло?
— Теб какво ти влиза в работата?
Сергей поиска да продължи ездата, ала казакът го улови за ръката и здраво го задържа.
— Стой, приятелче! Толкова бързо няма да ми се измъкнеш! Накъде се каниш да хванеш?
— През реката към къщи.
— Ще те придружа до водата.
Двамата мъже поеха мълком в посоката, която Пропов първоначално бе следвал. Вахмистърът наблюдаваше известно време другия крадешком отстрани.
— Нямам ли право? — попита. — Бил си при Пьотр Добронич и той те е отблъснал като зет?
— Защо да отричам? Оня бездруго ще го раздрънка навсякъде.
— Значи все пак! И какво всъщност изтъкна като причина да отхвърли достолепен мъж като теб? Та ти си богат и тачен! Да не би да се счита за прекалено изтъкнат, за да стане твой тъст, магарето му?
Полека-лека Сергей Пропов наистина започна да вярва, че казакът е искрен с него.
— Ако аз не бях един верен син на Църквата, считащ смирението и прошката за най-красиви добродетели, щях да имам всички основания да се закълна да отмъстя на този човек! — призна накрая. — Сега и на врата да ми метне момичето, пак няма да го пожелая! Знам, че и ти я обичаш и повече няма да ти заставам на пътя. Можеш да я ухажваш.
— Отказвам се.
— Защо?
— Защото… е-е, защото тя ми каза, че не ме желае. Така че и двамата сме отблъснати. Би трябвало да се съюзим и дружно да се заемем с отмъщението.
— Отмъщение? Не, не го искам. Един добър християнин не е жаден за мъст, но пък и не създава пречки на Божието правосъдие.