— Е, то е съвсем същото. Да не спорим с празни приказки! Нека от днес бъдем приятели и помислим какъв номер можем да отиграем на тъпата фуста и нейния вироглав баща!
Вахмистърът подаде ръка на Сергей и оня я пое.
— Ты прав (Прав си) — рече Пропов. — Снизхождението в случая би било грях. Нека се съюзим. Двама мъже като нас все ще намерят път, по който да стигнат до целта.
— Мисля, че на теб вече ти е известен дени такъв път. Пьотр Добронич не ти ли е доверил нещо по отношение «клетите хора»? Винаги съм си мислел, че ти си негов таен помагач.
— Никога не ми е минавало и през ум. Догаждах наистина, че оказва помощ на бегълците, ама нещо по-сигурно така и не узнах.
— Хм, хм! Е, няма да мине много и това «сигурно» аз ще го знам. Днес например при него беше Алексей Борода, прословутият ловец на соболи.
И казакът разказа на Пропов с няколко лични разкрасявания събитията в двора на помешчика Добронич.
— Борода — продължи после — не е яздил кой знае колко надалеч, защото си намерих коня само след четвърт час. Умното животно просто се връщаше там, където ме бе напуснало.
— Имам една идея, която може би не е лоша. Според твоя разказ Борода е още нейде тъдява. Не ти ли се иска да го пипнеш?
— Ама че въпрос! За неговата персона е обявена награда хиляда рубли.
— Би могъл да ги спечелиш.
— Ще опитам. Планът ми е вече готов.
— Мога ли да го узная? — полюбопитства Пропов.
— Ти спечели доверието ми и затова няма да го крия. Той е дошъл да иска помощ от помешчика и вероятно ще се върне, макар да го заварих и разкарах!
— Даже съвсем сигурно! И то през нощта.
— Правилно. А това предлага и отлична възможност да се спипа и Добронич. Аз ще посрещна Борода. За тази цел ще разположа казаците си из двора. Когато после оня се появи, ще го заловя.
— На хитреца Борода нещо може да привлече вниманието. Освен това трябва да вземеш предвид, че Пьотр Добронич сигурно ще му даде някакъв знак за заплашващата го опасност. Значи и самият Добронич не бива да знае, че дворът му се държи под наблюдение.
— Тук действително си прав — призна вахмистърът.
— Виждаш. Аз мисля, че през нощта Борода ще се промъкне насам… Известна ли ти е малката соба, зад чийто прозорец обикновено гори свещ?
— Да. Добронич оставя там храна и напитки.
— Борода ще иска естествено да говори с Добронич и аз предполагам, че ще се вмъкне през този прозорец. Намери ли се веднъж във вътрешността на къщата, ще му е лесно да събуди Добронич и да разговаря с него.
— Ах, и тогава аз ще ги сбарам!… Ама как да подхвана работата?
— Нека това е моя грижа! Аз познавам къщата. В съседство със собичката, на чийто прозорец слагат храна за «клетите хора», се намира коптильнята[39]. Ние ще се скрием там.
— Ние? И ти ли искаш да дойдеш?
— Естествено. Трябва да имаш предвид, че сам няма да можеш да победиш Борода.
— Ще взема с мен няколко казака.
— Там има място само за двама и освен това после ще трябва да делиш наградата с тях. А ние двамата сме достатъчно силни да надвием Борода. Ще се въоръжим добре и сетне цялата сума ще принадлежи единствено на теб.
— Щом е така, съгласен съм.
— Кога и къде ще се срещнем?
— Малко след спускане на мрака и то на някое небиещо на очи място… Я почакай!… Известна ли ти е грамадната червена ела, край скалите там на път за езерото? Тя би била най-подходящото място заявка.
— Знам я, разбира се. Та нали е най-голямото дърво на сто версти наоколо.
— Там ще се намерим, един час след настъпване на мрака, сиреч някъде към девет часа.
— Хубаво. Значи до довечера! Ето я реката! Трябва да побързам, ако искам да бъда навреме при елата.
— Не ме карай да те чакам, Пропов! И не довеждай коня си, а го вържи преди туй някъде! Би могъл да ни издаде.
Двамата мъже бяха стигнали до брега на Селенга, която тук, малко преди вливането си в Байкал, притежаваше значителна ширина и дълбочина. Сибирецът в никой случай не се страхува наистина да премине с коня някоя река, ала при това няма как да не се накваси — нещо, което всеки гледа да избегне. Ето защо Пьотр Добронич, комуто тук принадлежаха нивята и полята, беше стъкмил един ферибот, състоящ се от солиден, стабилно сглобен сал, който се придвижваше от единия бряг до другия по въже. Въжето беше здраво закрепено към високите, скалисти брегове.
Пропов подкара коня към сала и едва на него слезе от животното, за да се издърпа по въжето до отсрещния бряг. Но още не бе стигнал средата на реката, когато отвъд се появиха двама конника, които, както изглежда, също искаха да се възползват от ферибота.