— Сега виждаш ли го? — попита.
— Не.
Готфрид не бе съгледал нещо повече от едно тъмно място и не знаеше как да го разбира.
— Продължавай, но предпазливо!
Момичето сега се шмугна в гарнирания с иглички клонак. Готфрид направи още три крачки напред по клона и на свой ред проникна в хаоса от иглички.
Около него беше съвсем тъмно. Той се почувства малко несигурно, ала продължи да върви в права посока от ствола и по клона — при елховия клонак, който го шибаше по лицето. Клонът по негови сметки трябваше скоро да свърши.
Тогава почувства да го улавя ръката на Мила.
— Стой! — каза тя. — Сега е достатъчно. Искам да светна. Почакай мъничко!
Готфрид видя да припламва клечка кибрит, после загоря лоена свещ, която Мила държеше в ръката си, и нейното миловидно, румено лице се усмихна насреща му. Тя се държеше с Готфрид съвсем непринудено, коренно различно отколкото пред Борода.
Той все още стоеше на долния клон и се държеше здраво с две ръце за горния. Но за свое изумление нито вдясно и ляво, нито над себе си и под себе си забеляза други клони от дървото. Странично напред съгледа Мила. Тя създаваше чувството, че витае във въздуха. Под нозете си определено вече нямаше елхов клон.
— Боже мой! На какво всъщност стоиш? — попита той нервно.
— На твърда земя — отговори тя. — Хайде, опитай и ти! Опитай с крак! Не е нужно повече да се държиш.
Адлерхорст се отзова на подканата и почувства каменлива земя.
— Ама каква е тая работа? — запита я. — Къде сме?
— В нашето скривалище. В отвесната скална стена, до която опира елата, тук горе има пещера. Два от клоните са израсли навътре в нея — този, на който стоеше и онзи, за който се държеше. Сега имаш под себе си камениста земя.
— Ах, това е забележително!
— Нали? Кажи ми сега, може ли някой, който търси скривалището ни, да открие това потайно кътче?
— Никога! Ами на вас пък как ви стана известно наличието на пещерата? Сигурно случайно.
— Да. Един бурят я открил, преследвайки дива котка. Животното се покатерило по елата и изчезнало тук в пещерата. Но да продължим сега нататък!
Мила закрачи напред със свещта.
Ходникът, в който се намираха, представляваше триметрова скална цепнатина, която все повече се стесняваше нагоре. Вероятно имаше над четири метра височина.
След известно време момичето спря и седна на един стол, на истински стол.
До този момент тя така бе държала ръка пред свещта, че спътникът й можеше да различава наистина пътя, ала не виждаше какво има пред него. Сега забеляза, че скалният процеп внезапно се бе разширил, да, да, той се намираше в едно скално жилищно помещение, в което имаше маса и няколко стола!
— Е, как ти харесва тук? — попита тя.
— Превъзходно е! Кой би го помислил!
— И още повече ще видиш. Но по-напред трябва да се заема с един малък служебен акт.
Мила посегна усмихнато към една ниша и взе някаква книга, мастилница и поставка за перодръжки.
— Тъй! Впиши си, моля, името!
Готфрид седна на масата, отвори книгата, приближи свещта и започна да разгръща листата. Какви имена само срещна! Князе, учени и неуки, артисти и занаятчии бяха записали имена, бележки, стихове.
Беглецът постави на свой ред името си под последната отметка.
Мила взе книгата и надникна. Високо и ясно прочете:
— Готфрид фон Адлерхорст!
Той надигна удивено глава.
— Как? Ти можеш да четеш немски? Кой те е учил?
— Майка. Тя е немкиня, родена край Кьонигсберг. И сърдечно ще се зарадва, като научи, че си й съотечественик. Но тук вече свършихме.
Тя взе отново свещта и поведе беглеца по-нататък по ходника, който след късо време отново се разшири, образувайки очевидно едно по-голямо помещение.
— Ще запаля лампата.
Безгранично изумление се изписа по чертите на Адлерхорст, когато се огледа — намираше се в… библиотека. Пълна с книги етажерки се издигаха почти до високия таван, а няколко маси и пейки предоставяха възможност за многобройни читатели да се вдълбочат уютно в неизброимите четива. От средата на потона висеше голяма газена лампа, която пръскаше достатъчно светлина в помещението.
— Но, Мила! — възкликна Готфрид. — Нима това е истина? Или сънувам?
— Да, виждаш, че сме се постарали да създадем възможно най-приятни условия за нашите нелегални гости. Татко е рендосвал и сглобявал всичко това и на отделни части го е издърпвал горе. Случва се някой «клет човек» да е принуден месеци да прекара тук, додето се предложи безопасна възможност за измъкване. Можеш да си представиш при това положение от каква ценност са тези книги за него.