— И кой го изхранва този беглец?
— Ние. Всеки ден получава визита от нас. Но когато бурятите се намират наблизо, за тази пещера и квартирантите й се грижи Карпала. О, тя е умна! Научила е много от учените господа, които са пребивавали тук.
— Всичко ми е като сън!
— Нека тогава веднага ти покажа, че си буден. Ела!
Мила закрачи отново напред по ходника до едно помещение, от чийто таван и стени висяха в изобилие наденици, сушени бутове, меса, разни пушени риби. Сред тях имаше няколко огромни сьомги, каквито често се улавят в Байкалското езеро.
Освен това тук се виждаха бъчонки с брашно и други готварски продукти.
— Нашите гости в никой случай не са принудени да страдат от глад — усмихна се момичето. — Всеки може да си вземе каквото му се хареса. Но нататък!
Стигнаха до едно голямо помещение, чийто под бе покрит със суха шума и кожи.
— Ах — удиви се Готфрид, — та това е истинска, добре обзаведена обща спалня!
— Тук могат да спят много бегълци — кимна Мила. — Въздухът през лятото е хладен, а през зимата-достатъчно топъл.
— Ама всичко това е направо чудесно! Сага само една кухня липсва.
— И нея я има. Но се ползва само когато тук има толкова много гости, че да представлява трудност снабдяването им от къщи с топли гозби.
— А как качвате яденето горе?
— После ще ти покажа. Нека по-напред инспектираме още нещо.
Тя тръгна със свещта напред и скоро Готфрид видя да проблясва слънчевата светлина. После една цепнатина ги изведе на доста голямо, открито пространство.
Мястото имаше фуниевидната форма на кратер. Вътрешните стени, гъсто обрасли с дървета и храсти, се издигаха стръмно, но все пак бяха изкатерими.
Вляво долу бликаше от скалите на дъното малък бистър ручей и после изчезваше вдясно сред пропускливия камънак.
— Какое чудо! (Какво чудо!) — възкликна Готфрид. — Човек остава с чувството, че Господ е създал това място единствено и специално за нелегално местожителство на бегълци!
— Така е. По-добро и подходящо изобщо не би могло да бъде. Друг вход или изход освен този, през който дойдохме, няма, тъй като външните стени на кратера се спускат отвесно.
— И никой неканен не може да открие пещерата.
— Да, отвън човек по нищо не може да забележи скривалището. Но който живее тук, може да обгръща с поглед цялата околност. Ако се изкачиш горе и се скриеш сред храсталаците, ще виждаш надалеч в страната. Долу до възвишението се намира нашата къща, а в далечината ще съзреш града. От другата страна пък се вижда голяма част от езерото, до което можеш да стигнеш от голямата ела за пет минути. Следователно си в състояние да съгледаш всеки враг, който приближава «квартирата» ти.
Сега Мила посочи ниска каменна зидария.
— Основа там е оджакът, на който можеш да вариш, печеш и пържиш. Посудата е зад него.
— Ами че тогава е налице всичко, от което човек се нуждае. Само още едно ме учудва. Как сте домъкнали всичко това горе?
— Ела, ще ти покажа.
Тя се обърна и поведе Готфрид през цялото бежанско жилище до входа при елата. Там момичето посочи една странична ниша на ходника. В нея имаше един кош, вързан за здраво въже, което се навиваше на нещо като дървен скрипец.
— Спускаш коша навън над канарата и развърташ скрипеца — обясни Мила. — Хващаш въжето, след като се е извъртяло, за да можеш да почувстваш, когато бъде дръпнато. Това е знакът, че можеш да изтеглиш коша. Но ако идва някой от нас, той се изкачва по дървото и дръпва ей тази връв тук вляво за звънеца. Звъненето предизвестява скрития беглец, за да не се стресне от появата му. Вторият шнур там вдясно води до звънец в нашето жилище.
— Сестрице, удивен съм колко грижливо сте организирали всичко.
— Тук ти си на сигурно място. За всеки случай татенцето ще ти направи днес едно посещение, за да види как се чувстваш. Можеш да му изкажеш желанията си. Ти си ни препоръчан от Карпала, така че ще ти предложим всички удобства, които изобщо са възможни.
— Не го ли правите за всеки?
— Не, това би означавало прекалено много ангажименти.
— Защо тогава тъкмо за мен правите изключени, добра ми сестрице?
— Защото зная от Гиза, че… че Карпала те обича — отвърна Мила усмихнато.
— В самом деле? (Наистина ли?) тя ме обича? — извика Готфрид възбуден. — Кой го е споделил с Гиза?
— Може би самата му го е казала, когато те е поверила на него. И ти я обичаш, нали?
— Да, от души! (Да, с цялата си душа!)
— Тя го заслужава! — каза Мила простичко. — Карпала не ти ли каза кога ще бъде тук!