Само след късо време се появи втори.
— Пет!
— Пет!
— Я гледай, вече си тук, Сергей Пропов?
— Да, приближи се, вахмистър!
Готфрид сега знаеше точно с кого си имаше работа. Мъжете стояха точно под него и макар да не говореха високо, можеше всичко добре да разбира.
— Къде е конят ти? — попита Ерошкин.
— Скрит сред дърветата. Самичък ли дойде, или си довел и хората си?
— Сам съм. Искам само аз да спечеля хилядата рубли, определени за Борода. Беше ли вече при къщата?
— Не.
— Аз ще отскоча да проверя дали въздухът е чист. Синковецът може би пак е наслагал разни храни на прозореца.
Вахмистър Ерошкин се отдалечи дебнешком и мина доста време, преди да се върне.
— Прозорецът е отворен и на перваза наистина има храна за бегълци.
— Много добре. Значи всичко се нарежда.
— Добронич рано си ляга. Изчакваме го да се намъкне в кревата, влизаме през прозореца и се шмугваме в коптильнята.
— Както речеш.
Сега настъпи пауза и Готфрид обмисляше какво да прави. От разговора на двамата бе узнал, че са тук сами и възнамеряват да спипат Пьотр Добронич и ловеца на соболи. Казаци вахмистърът не беше довел.
При това положение не беше ли добре още сега да уведоми помешчика? Готфрид реши да го стори.
Започна да се катери — бавно и тихо, за да не бъдат чути движенията му от двамата. Така достигна до входа на скривалището, попила в мрака за шнура и го дръпна няколко пъти. Сигналът беше даден.
После пое обратно и колкото по-надолу се спускаше, толкова по-тихи и бавни ставаха движенията му. Когато стигна най-долните клони, долови гласа на Пропов.
— Нищо ли не чу? Беше нещо над нас в клоните.
— Сигурно някоя катерица.
— Възможно. Иска ми се само да знам какво означаваше онова звънене преди малко.
— Вероятно сигнал за ратаите и ратайкините да се прибират в къщата и да отиват да си лягат. Да изчакаме още малко! После искам да се промъкна още веднъж дотам, за да хвърля едно око дали хората са се оправили по леглата.
Отново измина може би четвърт час, през който мъжете под дървото мълчаха. После вахмистър Ерошкин се отдалечи пак.
— Наистина са налягали — уведоми при връщането си. — Всички свещи са угасени с изключение на една лампа в собата, на чийто прозорец е яденето и поркането.
— В такъв случай ловът ни, изглежда, ще успее. Да потегляме.
След известно време двамата напуснаха мястото си при червената ела, придържайки се плътно към скалите.
Готфрид скочи бързо от клоните на земята и ги последва, като се прокрадваше в силно приведена стойка зад тях и се стараеше да не изпуска мъжете от очи.
Ерошкин и Пропов бяха достатъчно предпазливи да се възползват от всяко прикритие и спираха зад всеки храст, преди да пресекат някоя открита площ.
Така стигнаха в непосредствена близост до къщата и се отправиха най-напред към лицевата страна, за да видят дали в стаята на помешчика още свети. Готфрид постъпи по същия начин, но се придържаше толкова далеч от тях, че в никой случай не можеха да го открият, фронтонният прозорец беше тъмен.
Сега Пропов и Ерошкин плъзнаха към осветения прозорец.
Вахмистърът тикна едното крило, което беше само притворено, и се вмъкна.
Сергей Пропов го последва. Когато двамата се намериха в собата, бутнаха отново крилата на прозореца.
Сега се примъкна и Адлерхорст, но застана така, че светлината да не пада върху лицето му и вече бе в състояние да огледа малкото помещение.
Върху една масичка трепкаше малка газена лампа, която осветяваше достатъчно собата. На прозоречния перваз лежеше половин самун хляб заедно с един брус сланина и до тях шишенце с ракия. Вляво имаше врата, извеждаща вероятно в коридора, а срещу прозореца — втора, по-тясна и ниска от предишната и облицована с желязна ламарина.
Към тази врата пристъпиха двамата, отвориха я и се шмугна навътре.
«Аха! — помисли Готфрид. — Това е споменатата коптильня и те се скриха, за да заловят Борода, ако влезе оттук да потърси помешчика. Това може да се окаже съдбоносно за него, който е беглец като мене. Какво да предприема?» Време за дълго размишление Готфрид нямаше. Той трябваше и щеше да действа. Същевременно се сети за изявлението на Добронич относно Борода. Помешчикът очакваше преследвания. Само че къде? В къщата или при червената ела? Борода може би знаеше скривалището. Или по-точно, сигурно го знаеше, иначе Добронич не би си легнал толкова спокойно. Помешчикът, изглежда, разчиташе, че Борода временно ще се подслони в пещерата Значи към червената ела! Борода трябваше да бъде предупреден!