Дейвид Морел
Ловци на време
(книга 2 от "Франк Бейлинджър")
БЛАГОДАРНОСТИ
Имах паметници от бронз, лапис лазули, алабастър и бял варовик, както и документи върху глинени плочки… зазидах ги в основите и ги оставих на идните поколения.
Асархадон, цар на Асирия, УП в. пр. н. е.
Писателите не работят във вакуум. Ловци на време нямаше да бъде написан без помощта на цял куп хора. Признателен съм на:
Джейн Дистел, Мириам Годерих, Майкъл Бурет и милите хора от, Дистел Годерих Литерари Мениджмънт“.
Роджър Купър, Крие Накамура, Питър Костанцо и останалите служители от екипа на, Зангард Прес“ и „Персеус Букс Груп“.
Нанси Каланта от horrorworld.org.
Ерик Грей и Майк Волп от „Джет Ейвиейшън“, летище „Тетърбъро“.
Сари Морел. Фамилията й неслучайно е същата като моята. Тя ми е дъщеря. Но освен това ми е приятел и един от най-находчивите литературни агенти, които познавам.
Наскоро ми възложиха задача. Помолиха ме да съставя писмо послание за една времева капсула[1], която щеше да бъде отворена в Лос Анджелис след сто години… Задачата ми се стори лесна. Предложиха ми да напиша нещо по злободневните въпроси и конфликти и аз се залових да го направя. Поех по крайбрежието с колата и докато гледах сините води на Тихия океан от едната ми страна и планината Санта Инес — от другата, не можех да не се запитам дали след сто години ще е толкова красиво, колкото беше през този летен ден. И после, когато се помъчих да пиша… Представете си само — да пишеш за хората след сто години, които ще знаят всичко за нас. А ние не знаем нищо за тях. Не знаем какъв ще бъде светът, в който ще живеят.
ОТКЪС ОТ РЕЧТА НА РОНАЛД РЕЙГЪН ПРЕД КОНГРЕСА НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ ПРЕЗ 1976 Г., СЛЕД КАТО НЕ УСПЯВА ДА СПЕЧЕЛИ НОМИНАЦИЯТА НА СВОЯТА ПАРТИЯ ЗА ПРЕЗИДЕНТ.
1
Запечатан контейнер, съдържащ предмети и документи, благодарение на които учените от бъдещето биха могли да придобият по-добра представа за културата на днешното общество. — Б. пр.