— Прецених, че е важно, господине.
Нейлър огледа кабината. Вътре бяха насядали четирима мъже. Познаваше отлично Фернандо Лопес. „Лиърът“ бе собственост на една от компаниите на семейството.
Другите трима му бяха непознати. Един от тях бе от азиатски произход, другият бе афроамериканец със светла кожа, а третият приличаше на тийнейджър.
— Кои са тези господа, Чарли? — попита Нейлър.
— Специален агент Юнг от ФБР, господине — отвърна Кастило. — Специален агент Бритън от Тайните служби и ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота.
— Добър ден, господине — обади се полковник Торине зад него.
— Здрасти, Джейк — обърна се Нейлър и стисна ръката му.
„Нито един от тях не ми се струва самодоволен, все едно са намислили нещо хитро. Май се чувстват неловко. Сякаш лудата операция, която са започнали, не е тръгнала по план“.
— Чакам, Чарли — каза Нейлър.
Кастило посочи задната част на кабината.
Отзад се виждаше нещо увито в чаршафи. В същия момент Нейлър се сети.
— Още едно тяло? — попита с леден глас той.
— Господине, това е трупът на сержант Сиймор Кранц — обясни Кастило. — Снощи бе убит по време на акция.
— С Какво?
— С гарота, господине — уточни Кастило.
— С гарота ли?
— Да, господине.
Кастило извади гаротата от джоба си и я подаде на Нейлър.
— Кой го стори? Къде се случи? — изстреля въпросите Нейлър, а след това посочи Юнг и Брадли и бързо добави: — Тези господа имат ли нещо общо със случката? Какво става?
— Те са запознати с решението на президента, господине. И двамата участваха в операцията, в която Кранц загина.
— Каква е тази операция?
— Открихме господин Лоримър, господине. Операцията бе организирана, за да го репатрираме. Бяхме нападнати.
— От кого?
— Не зная, господине. Господин Лоримър бе убит по време на нападението, също и сержант Кранц.
— Ами нападателите?
— Мъртви са, господине.
— Къде се случи всичко това?
— В Уругвай, господине.
— Уругвай ли? — повиши глас Нейлър, неспособен да повярва на чутото, а след това не се сдържа и призна: — Последно чух, че си в Европа. По-точно, в Унгария.
— Бяхме там, господине. След това успяхме да проследим Лоримър до Уругвай.
— Уругвайските власти търсят ли ви вече? Или да очакваме тази работа с известно закъснение?
— Пипахме чисто, господине.
— Приключили сте с двама мъртви? На това ли му викаш чисто?
— Оставихме тялото на господин Лоримър в Уругвай, господине — отвърна Кастило. — Държа да подчертая, че не сме оставили нищо, което да даде на властите основание да свърже случката с нас.
— Защо дойдохте тук? Защо докарахте тук тялото на сержанта?
— Трябваше да е или тук, или във Форт Браг, господине — за Вашингтон и дума не можеше да става — а пък нямахме достатъчно гориво, за да стигнем до военновъздушна база „Поуп“. А и вие сте тук, господине.
Нейлър го погледна и си помисли „И добрият чичко Алън трябва да оправи нещата, така ли стана?“
— Господине — добави Чарли. — Вие сте запознат със заповедите, които ми е дал президентът. А пък генерал Макнаб не знае.
„Той да не би да умее да чете мисли? Дяволите да го вземат, прав е. Правилно е постъпил, като е докарал тялото на сержанта тук“.
— Кога възнамерявате да тръгнете към Вашингтон?
— Час по-скоро, господине. Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако позвъните на секретар Хол и го уведомите, че пътуваме натам.
Генерал Нейлър се вглежда дълго в очите на Кастило. След това тръгна към вратата.
— Подполковник — провикна се той, — елате, ако обичате.
Адютантът закрачи бързо към самолета.
— Подполковник, всичко, което чуете или видите от този момент нататък, е строго секретно по заповед на президента.
— Слушам, господине.
— Под тези покривала е тялото на сержант…
— Старши сержант Сиймор Кранц — прекъсна го Кастило.
— … загинал — продължи Нейлър — по време на тайна операция, проведена по заповед на президента. Командващият офицер на операцията докара тялото на сержанта, за да се погрижим за всичко. Честно казано нямам никаква представа какво да направим.
— Господине, коя е била частта на сержанта? — обърна се подполковникът към Кастило.
Нейлър се спря навреме, тъкмо преди да каже на подполковника, че не е длъжен да нарича майор Кастило „господине“.
— Кранц бе от „Грей Фокс“ към „Делта Форс“ — отвърна Кастило.
— Господине, какво ще кажете да съобщим на генерал Макнаб в Браг? Предполагам, че той има опит в подобни ситуации.