— Не мога да повярвам, че някой би пристъпил заповед на президента, господин президент.
— Чарлс, би ли проверил, ако обичаш — настоя президентът.
— Разбира се, господин президент.
— Чарли, така и не разбрах дали си открил нещо полезно в имението.
— Открихме тефтерче с адреси и кодирани имена. Агент Юнг каза, че кодът изглежда сравнително прост и че много лесно ще бъде разчетен.
— Надявам се вече да е предадено за обработка.
— Не е, господине. От хотела дойдох направо тук, господине. Освен това…
— Какво?
— Честно казано, господине, мислех, че е най-добре първо да разбера дали не съм си изгубил работата преди да отпътувам за Форт Мийд, за да…
Президентът вдигна ръка, за да го прекъсне.
— Искаш да кажеш, че си открил само някакво тефтерче в имението, така ли?
— Не, господине. Открихме документи, които според агент Юнг са за парите, с които господин Лоримър разполага в уругвайски банки.
— Много ли са парите? Повече ли са, отколкото би могъл да е спестил за черни дни?
— Петнайсет милиона и седемстотин хиляди долара, господин президент.
— С какво доказателство разполагате? — попита посланик Монтвейл. — Банкова книжка? Сертификати за депозит? Какво?
Президентът погледна студено Монтвейл, след това отново се обърна към Кастило.
— Всъщност господин Лоримър е дал тези пари назаем на банките. Онова, което извадихме от сейфа… донесъл съм го, господин президент.
— Тук ли? — повиши глас Монтвейл.
— Нека да ти задам един въпрос, Чарлс — надигна глас президентът и даде знак с ръка на Чарли да му подаде донесеното.
Чарли извади притеснен някакви богато украсени документи от куфарчето и ги подаде на президента.
Президентът го погледна, след това отбеляза:
— Ти знаеш много езици, Чарли, какво пише тук?
— Господине, това са сертификати, подписани от служители на банките, с които се потвърждава, че господин Лоримър е дал заем на банките и въпросните банки ще възстановят сумите при поискване. Това са нещо като облигации, господин президент, но не е точно.
— И не са подписани, така ли?
— Не са, господине. В момента са равносилни на неподписан чек.
— И нямаме представа — по-точно аз — откъде Лоримър се е сдобил с всичките тези пари, така ли? — обади се държавният секретар.
— Не, госпожо — потвърди Кастило. — Според мен — всъщност сигурен съм — идват от посредничеството му в „Петрол срещу храни“, но не мога да докажа подобно твърдение.
Надявах се да свържа сумата с някое от имената в тефтера — стига да успеем да го декодираме — или с някое от имената, които получих от друг източник.
— Какъв е този друг източник? — полюбопитства посланик Монтвейл.
— Предпочитам да не отговарям на въпроса ви, господин посланик — отвърна Чарли.
— Аз съм директор на Националното разузнаване — заяви с леден глас Монтвейл.
— Според мен това е известно на Чарли — намеси се президентът. — Замълча за миг. — Кои са тези хора, Чарли?
— Господине, дал съм дума да не разкривам нито самоличността на източника си, нито информацията, която ми е дал, без изричното му позволение.
— Това е смешно! — избухна Монтвейл.
— Надявах се да ми даде разрешението си, преди да оплескам нещата в Уругвай — призна Чарли.
— „Оплескам“ ли каза? — попита президентът.
— Моля да ме извините — наведе глава Кастило. — Много се извинявам, госпожо секретар.
— Чувала съм тази дума и преди, Чарли — кимна Натали Кохън.
— Та какво казваше, Чарли? — попита президентът.
— Да, господине. Искам само да кажа, господин президент, че искрено съжалявам за смъртта на сержант Кранц и че не успях да изпълня възложената ми мисия.
Президентът не отговори веднага. Погледна Кастило, замисли се над думите му и накрая каза:
— Защо реши, че си се провалил, Чарли?
— Накратко казано, господине, не успях да открия хората, които застреляха господин Мастърсън, сержант Маркъм и простреляха агент Шнайдер и не знам накъде да продължа. Господин Лоримър е мъртъв и така и няма да разберем какво е знаел, а ако не бях провалил…
Кастило замълча, сякаш се опитваше да открие точната дума.
— Репатрирането му ли? — помогна му президентът.
— Да, господине. Ето, че и сержант Кранц е мъртъв. Не оправдах доверието ви, господине.
— Чарлс — надигна глас президентът — какво ще кажеш за щетите, нанесени от провала на майор Кастило?