— Видя сметката на двама лоши, които стреляха по мен. Целна ги и двамата в главите.
— Защо ли имам странното чувство, че не се бъзикаш с мен? — стана сериозен Д’Алесандро. — Прощавай, синко, но хич не приличаш на злобните кръвожадни пехотинци, дето им се носи славата.
— Казва представителят на „Специални операции“ — засече го Кастило.
— Открай време си я носиш тази жестока жилка, Карлос — изломоти Вик и покри устата си с ръка.
Брадли се изкиска.
— Имам идея, Чарли — продължи Вик. — Вземи от най-горния ред.
Кастило подаде чаша за вино на Брадли.
— Не, господине, благодаря. Има ли бира?
— Поне десет вида. Ела и си избери.
— Докато избираш, майор Кастило ще изпие цяла бутилка вино.
— Добре. Вик. Каквото имам да ти казвам, е строго секретно по заповед на президента.
— Добре де — отвърна много сериозно Д’Алесандро.
— Помниш ли, когато ти казах, че копелетата са гръмнали Мастърсън, за да покажат на жена му, че не се шегуват и държат да се доберат до брат ѝ?
Д’Алесандро кимна.
— Онзи от ООН в Париж ли?
Кастило кимна.
— Не ти казах обаче, че президентът е издал указ за създаването на организация, наречена Звено за организационен анализ…
— Хем „с“, хем „с“ — прекъсна го Д’Алесандро.
Кастило Химна.
— Точно така, хем строго, хем секретно — продължи той.
— Задачата ни е да обезвредим виновниците за смъртта на Мастърсън и сержант Маркъм, за похищението на госпожа Мастърсън и раняването на специален агент Шнайдер.
— Знаех си аз, че има нещо такова — заяви Д’Алесандро.
— И кой води парада?
— Аз.
Д’Алесандро се замисли и кимна, след това попита:
— А откри ли кои са въпросните хора?
— Нямам никаква представа.
— Нещо не разбирам, Чарли.
— Бях решил, че най-добрият начин да открия кои са, е като открия Лоримър преди тях. Затова тръгнахме да го търсим. Открихме го в Уругвай.
— Уругвай ли каза?
— Точно така, Уругвай — потвърди Кастило. — Освен това открихме, че господин Лоримър е бил посредник — поточно казано посредникът — на момчетата, които забогатели по време на програмата „Петрол срещу храни“. Той е знаел кой колко е взел и за какво.
— Затова са искали да го накарат да млъкне — съгласи се Д’Алесандро. — Защо пък Уругвай?
— Уругвай и Аржентина в момента са истински рай за хората, незаконно придобили средства.
— Знаех за Аржентина и Парагвай, но за Уругвай чувам за пръв път.
— Вик, аз наистина не разбирам какво става. И аз знаех за Аржентина и Парагвай. А ето, че открихме Лоримър в Уругвай. Беше си осигурил нова самоличност — Жан-Пол Бертран — с ливански паспорт, с уругвайско разрешително за постоянно пребиваване в страната, имаше си имение. Всички бяха убедени, че се занимава с търговия на антики.
— Хитро — отбеляза Вик.
— Освен това е успял да смъкне почти шестнайсет милиона от онези типове.
— Ти така и не ми каза кои са онези хора.
— Не разполагам с нито едно име, Вик — призна Кастило. — Както и да е, щом открихме Лоримър, организирахме операция по репатрирането му.
— Макнаб е изпратил хора там, така ли? Не съм чул абсолютно нищо. Кого е изпратил?
— Никого. Нямах време да чакам да се организират и наумуват. Заминах с каквото и когото разполагах в момента.
— Кой по-точно?
— Кранц и Кенсингтън вече бяха там като свързочници. Използвах ги. Имаше и двама агенти от Тайните служби, един от Агенцията за борба с наркотиците, агент от ФБР и Брадли.
Д’Алесандро насочи пръст към Брадли, който надигаше бутилка бира „Корс“, и изви вежди.
— Да, същият този Брадли — потвърди Кастило, след това продължи: — Шефът на ЦРУ в Буенос Айрес ни помогна, освен това разчитах на услугите на един аржентинец — бивш служител на ДРУ. Прецених, че или трябва да се действа на секундата, или губим по точки. Бях решил, че ако успея да открия Лоримър, ще спипам лошите.
— Ясно. И какво щяхте да правите с Лоримър?
— Да го върнем в Щатите.
— Как?
— Разполагахме с „Лиъра“ — нали го видя?
— Пътували сте с него до Южна Америка?
— На връщане от Европа — уточни Кастило.
— Минали сте с него два пъти над Атлантическия океан? — попита слисаният Д’Алесандро.
— Беше доста интересно — отвърна Кастило. — Джейк Торине каза, че ще се справим, и наистина се справихме. В Уругвай взех назаем един „Джет Рейнджър“…
— Последния път, когато „взе назаем“ хеликоптер, за малко да опознаеш затвора „Левънуърт“ в Канзас отвътре — натякна Д’Алесандро. — Интерпол търси ли те, Чарли?