— Добре, продължавай.
— В аржентинската Асоциация по поло има осем хеликоптерни площадки. Намират се на север от Пилар. Знаеш ли къде са?
Кастило поклати глава.
— Встрани от шосе 8 — обясни Певснер. — Ще накарам хеликоптера да кацне на най-отдалечената, за да вземе Янош, а след това да ме откара до „Хорхе Нюбъри“ при семейството ми. Ще ни откарате ли до игрището за поло?
— Кога?
— Веднага, ако е възможно.
Кастило въздъхна шумно.
— Уреди го, Едгар. Водещ автомобил, „Трафик“, охраняващ автомобил. Във всеки да има стрелци. Аз ще пътувам с Алекс и Янош във вана.
Дешамп кимна и тръгна към къщата.
— Благодаря ти, приятелю Чарли — кимна Певснер. — Много съм ти задължен.
Кастило сви рамене.
— Да му дам ли пари? — попита Александър Певснер.
Кастило го погледна и забеляза, че гледа към къщата, където Кенсингтън се бе облегнал на стената на импровизираната операционна и димеше с пура.
— За сержант Кенсингтън ли питаш? — изви вежди Кастило.
— За вашия лекар. Много съм му благодарен за всичко, което направи за Янош. Искам да му го покажа.
— Да дадеш на сержант Кенсингтън пари — как да се изразя? — все едно да дадеш на свещеника пари за опрощението, което ти е дал. Ако все пак пробваш, Кенсингтън така ще те подреди, че нито един пластичен хирург няма да успее да ти върне познатото лице.
— Моля те, кажи му, че съм му задължен и ако мога да направя нещо за него…
— Кажи му го сам, Алекс — сряза го Кастило. — Той ще бъде в „Трафика“ с нас и Янош. — Засмя се и продължи: — Зарязал е медицината, за да може да стреля на воля.
— И на теб, приятелю Чарли, съм ти задължен. Не само защото ми спаси живота.
— Плати си дълга, като не ми се пречкаш, докато спипам общия ни приятел Хауърд Кенеди. Искам го, Алекс.
— Ако разбера къде е, ще ти кажа.
— Искам го без бенка по средата на челото. Нали ме разбираш?
— Доста ми е трудно, но ще се опитам — кимна бавно Певснер. — Има едно-единствено подходящо наказание за човек, който нахлува в живота ти с нечисти помисли, печели доверието и привързаността ти…
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че се чувстваш като наакан, Алекс?
— Моля?
— Александър Певснер, който умее до съвършенство да преценява хората, се е доверил на когото не трябва и е отритнал човек, който е достоен за доверието му. Така и не позна добрия, Алекс. По-точно казано, добрите.
— Това понятие не ми е известно.
— Много добре знаеш за какво говоря, Алекс.
— Тук съм, защото…
— Защото се скри под мерцедеса, докато добрите ти приятели от руското разузнаване се опитваха да ти видят сметката.
Лицето на Певснер се изопна.
— Ако наистина е така…
— Няма вече „ако“, Алекс. Едгар Дешамп позна един от мъжете във вана. Подполковник Евгений Комогоров, заместник на полковник Сунев, директор на „Борба с тероризма“ в руското разузнаване.
Певснер го погледна побеснял.
— Как звучи само, а? „Борба с тероризма“. Предполагам, че за тях терорист е всеки, който може да уличи бившия подполковник Путин от КГБ като един от най-дейните мошеници в „Петрол срещу храни“.
— Ако Путин има някакво участие, на мен не ми е известно.
— Сунев и покойният Комогоров сигурно са решили, че знаеш нещо. В противен случай защо ще се опитват да ти видят сметката?
Певснер не отговори.
— За да те очисти, Сунев не е изпратил някой кубинец — второ качество убиец — пратил е Комогоров.
Певснер наблюдаваше Кастило с леден поглед.
— Хауърд Кенеди не е глупав — заяви той. — Знаел е, че рано или късно ще го заподозреш, че има връзки — или ще откриеш връзките му, както и стана — с руското разузнаване и ще ми кажеш. Много е възможно той да е казал на Сунев, ме сме се сближили и обменяме информация…
— Все пак Кенеди е работил доста дълго със Сунев, нали? Плащали са му добре — много по-добре, отколкото в Бюрото — за да им снася информация.
— Аз плащах на Хауърд добре и въпреки това не става въпрос за шестнайсет милиона долара — отвърна Певснер. — Първото ми подозрение към Хауърд — чувствах се гузен, че го подозирам — бе, когато се притесни за банковите документи, които сте взели от сейфа на Лоримър. Държа се така, сякаш си откраднал неговите пари.
— Искрено се надявам да са били негови — отвърна Кастило.
— Според мен е имал някаква уговорка с кубинеца. Кубинецът ще затвори устата на Лоримър, ще вземе документите, ще ги даде на Хауърд и двамата ще разделят плячката. Само че ти, Чарли, си провалил плановете му.