— Скъпарски хотел. Най-хубавият. Има казино.
— А летище?
— Има.
— Дейв, можем ли да отидем с „Гълфстрийма“ оттук до където и да се намира Пунта дел Есте в Уругвай?
— На Атлантическия е, на около сто километра от Монтевидео — обясни Юнг.
— А след това ще стигнем ли до Кито, без да зареждаме?
— Няма проблем. Какво ще правим на митницата при паспортен контрол?
— Ще се притесняваме, когато пристигнем в Щатите — отвърна Кастило.
Оплези се на Дешамп, затананика звучно и заяви:
— Разбирайте го както искате, по-добре не мога — това е от „Ботуши и седла“22. Кенеди е в стая 1808 в „Конрад“ и отиваме да го приберем.
— Кои сме ние? — попита Дешамп.
— Ти, Мунц, аз и Пищовлията — уточни Кастило. — Алекс, можеш ли да се свържеш по обезопасена линия с представителя на ЦРУ в Монтевидео… как се казваше?
— Робърт Хауъл — отвърна Дарби. — Боб Хауъл.
— Да ни чака с кола — още по-добре с „Юкон“, ако не с ван, абе с нещо голямо — на летището на Пунта дел Есте. Кажи му, че тръгваме веднага.
— Да му кажа ли защо?
— Не, кажи му само, че е важно.
Макс затича доволно след Кастило.
— Този път няма да го бъде, приятел — реши Кастило.
Лаят и скимтенето на Макс се чуваше дори след като влезе във вилата и се насочи към вратата.
СЕДЕМ
Летище „Пунта Дел Есте“
Пунта дел Есте, Република Уругвай
13:35, 14 Август 2005
Робърт Хауъл, „културен аташе“ в американското посолство, ги очакваше на малкото летище в син „Юкон“ с дипломатически номера.
Кастило го запозна с Дешамп — Хауъл бе чувал за него, но двамата никога не се бяха срещали — след това обясни какви са намеренията им: да хванат Хауърд Кенеди, да го върнат на летището и да го отведат в Щатите като кацнат в Кито, за да презаредят.
— Много ми се иска да участваш, но така само ще усложня нещата, така че можеш да ни дадеш автомобила и да се върнеш след два часа. Ако имаме късмет, ще оставя ключа под изтривалката.
— Участвам — заяви Хауъл. — Може да ни се наложи да използваме дипломатически имунитет. Ако имаме неприятности, в най-лошия случай ще ме изхвърлят като персона нон грата.
— Благодаря ти.
— Как ще го изкараме от хотела, за да го качим в автомобила?
— Нека първо проверим дали е там, след това ще се притесняваме за подробностите — отвърна Дешамп. — Благородният ни лидер залага на някого, на когото не може да се има доверие.
Кастило не му обърна никакво внимание.
— Защо е толкова пусто тук? — попита Кастило. — Има само няколко двумоторни и няколко „Чесна 172“.
— Зима е — обясни Хауъл. — Пунта дел Есте е затворена през зимата. Чакай да стигнем в града.
Десет минути по-късно Кастило видя дълга редица от високи блокове с изглед към широк плаж. Когато приближиха, се оказа, че щорите в почти всички апартаменти са пуснати, по улицата няма почти никакви автомобили (още по-малко по паркингите около сградите), а минувачите се брояха на пръсти.
„Направо не е за вярване“, каза си той.
Пет минути по-късно видяха „Конрад“. Внушителната сграда бе поне на двайсет етажа.
— Тук работи заради комарджиите — обясни Хауъл. — Но дори една четвърт не е пълна.
Зави по алеята към входа.
— Там се вижда някакво раздвижване — обади се Дешамп. — Това ме притеснява.
Паркингът пред входа бе пълен с автомобили. С изключение на две лимузини и фолксваген костенурка, всички бяха полицейски.
— Струва ми се, че ще бъде най-добре да се върнем на летището — предложи Дешамп.
— Я да поиграем на ротативките — предложи Кастило. — Днес ми върви.
— Според мен някой се е опитал да обере казиното и цялата уругвайска полиция е пристигнала — реши Дешамп и отвори вратата.
Тръгнаха по мраморните стъпала и бяха по средата на фоайето, когато някой извика:
— Алфредо?
Всички спряха. Мъжът крачеше към тях.
— Да знаеш само колко се радвам, приятелю — възкликна главен инспектор Хосе Ордьонес, когато сграбчи Мунц в мечешка прегръдка и го целуна. — Щях да ти се зарадвам още повече, ако беше сам.
Погледна останалите.
— Та това са моите приятели Дейвид Юнг и господин Хауъл от Културния отдел на американското посолство. Много ми е приятно да ви видя и двамата.
Обърна се към Кастило и Дешамп и протегна ръка към Едгар.