Джеймс Фенимор Купър
Ловецът на елени
ГЛАВА ПЪРВА
Наслада има в пустите гори,
вълнение — на бряг усамотен,
сред ширното море покой цари
и песен е ревът му разярен.
Върху човешкото въображение събитията оказват същото въздействие, каквото оказва и времето. Всеки, който е пътувал надалеч и видял много, е склонен да смята, че е живял дълго. И колкото повече изобилстват значителните събития в историята на един народ, толкова по-бързо тя добива и отпечатъка на древността. Само тъй можем да си обясним старинния ореол, който са успели вече да придобият американските летописи. Обърнем ли мислено поглед назад, към първите дни от историята на колониите, тоя период ни се струва далечен и неясен — хилядите промени, натрупани около веригата на възпоминанията, изтласкват зараждането на нацията към толкова далечен период, че той сякаш се губи сред мъглявините на времето; и при все това четири средно продължителни живота биха били достатъчни, за да се предаде от уста на уста като сказание всичко, постигнато от цивилизования човек в границите на американската република.
Исторически факт е, че само допреди едно столетие поселищата по източните брегове на Хъдзън1 — като Клейврак, Киндърхук и дори Покипси — са били все още застрашени от индиански нападения. А и до днес на брега на същата река, на разстояние един мускетен изстрел от корабостроителниците на Олбъни2, се намира домът на по-млад потомък на Ванренслерови3 с бойници за защита от същия коварен враг, при все че тоя дом едва ли е от толкова далечно време. И други подобни паметници от ранните дни на страната могат да се намерят пръснати навсякъде из ония места, които днес се смятат за средище на американската цивилизация и дават недвусмислено доказателство, че всички днешни средства за защита от неприятелско нахлуване или насилие са създадени от нас за време, малко по-продължително от един среднодълъг човешки живот.
Събитията, разказани в тая повест, се случиха между 1740 и 1745 година, когато бяха населени само четирите Атлантически графства на колонията Ню Йорк — тясна ивица земя по двата бряга на реката Хъдзън от устието й до водопадите близо до нейния извор — както и няколко по-далечни „съседни“ области по реките Мохоук4 и Шохари5. Широки пояси от девствени пущинаци не само стигаха до брега на първата от тия реки, но се прехвърляха и отвъд нея, врязваха се дълбоко в Нова Англия6 и обезпечаваха горско прикритие на туземния воин, когато бродеше из тях с безшумните си мокасини по тайнствената и кървава „пътека на войната“.
Погледната от птичи полет, тогава цялата област източно от Мисисипи навярно е представлявала огромно гористо пространство, ограничено само откъм морето със сравнително тясна ивица обработена земя, осеяно с блестящи езера и разкъсано от лъкатушните линии на реките. На фона на тая грандиозна картина, завладяна от тържествена самота, кътчето, което възнамеряваме да опишем, изглежда съвсем незначително; но все пак се осмеляваме да продължим, уверени, че успеем ли да изобразим точно която и да било частица от тая дива област, бездруго ще създадем вярна представа за нея в цялост, като се изключат някои дребни и несъществени различия.
Каквито и промени да създаде човек на земята, вечният кръговрат на годишните времена си остава ненарушим. Лятото и зимата, времето за сеитба и за жетва следват с изумителна точност своя строго установен ред и създават за човека несравнима възможност да изпита огромното могъщество на своя проницателен ум, като опознава законите, диктуващи тяхното строго еднообразие, предвижда вечния им кръговрат.
В дебрите на една гора, чийто листак се къпеше в сияйната слънчева светлина на безоблачен юнски ден, докато стъблата на дърветата почиваха с мрачно величие сред окръжаващите ги сенки, прозвучаха гласове на хора, които се викаха един друг. Гласовете ехтяха различно. Очевидно принадлежаха на двама души. Изгубили пътя си, те го търсеха в различни посоки.
Накрая силен вик възвести успех. Скоро след това някакъв човек се измъкна из гъсто преплетения храсталак над едно малко тресавище и се озова на полянка, изглежда, образувана отчасти от бушуването на вятъра, отчасти — от яростта на огъня. Това малко пространство, което, макар и почти изпълнено с повалени стъбла, даваше възможност да се види доста голяма част от небето, се намираше в полите на един от високите хълмове, с които бе осеяна почти цялата околност.
1
Хъдзън — голяма река, която извира от Едирондекските планини и се влива в Нюйоркския залив. Получила името си в чест на английския мореплавател Хенри Хъдзън, който през 1609 г. стигнал по реката до мястото, където сега се намира градът Олбъни. Б. пр.
2
Олбъни — един от най-старите градове на САЩ, основан през 1623 год. от холандци. Столица на щата Ню Йорк. Б. пр.
3
Ван Ренслер — холандски земевладелчески род. Установил се недалече от Олбъни още през 1630 год. Б. пр.
6
Нова Англия — област в североизточната част на САЩ, край Атлантическия океан, колонизирана най-рано от английски преселници. Б. пр.