— Ще има да чуваш много такива гласове, ако се повъртиш повечко в тая част на света, момчето ми! — отвърна през смях неговият спътник. — През подобни спокойни летни дни ехото повтаря почти всичко казано или сторено край Глимърглас. Понякога изпуснеш веслото и дълго време след това чуваш същия шум, сякаш хълмовете се подиграват на несръчността ти. А пък скимне ли на боровете, откъм тях долита такъв смях или свирене, че малко ти остава да повярваш наистина в способността, им да приказват.
— Значи имаме толкова повече основание да бъдем предпазливи и тихи. Не смятам, че враговете може да са проникнали вече сред тия хълмове, защото не виждам никаква изгода за тях от това. Но всички делауери казват, че смелостта е първата добродетел за един воин, а предпазливостта — втората. Подобен трясък сред планините е достатъчен да извести на цяло племе тайната за пристигането ни.
— Е, ако нямаме от него друга полза, то той ще накаже поне стария Том да сложи котлите на огъня и да разбере, че са му дошли гости. Хайде, момчето ми, влизай в лодката, за да търсим „ковчега“, докато е още светло.
Ловецът се подчини и кануто потегли отново. Лодката се насочи право през езерото — към югоизточната извивка на брега. В това направление до сушата или до края на езерото, към който гребяха сега двамата мъже, нямаше дори миля и тъй като те винаги се движеха бързо, разстоянието скоро намаля при тяхната изкусна и лека работа с веслата.
Бяха изминали около половината път, когато едва доловим шум накара двамата мъже да извърнат очи към най-близкия бряг — там те видяха елена, който тъкмо излизаше от езерото и газеше през плитката вода по песъчливата ивица. За миг благородното животно спря, изтърся водата от хълбоците си, вдигна поглед към надвесената стряха от дървета и с един скок се изгуби в гората.
— Това същество си отива с благодарност в сърцето, защото инстинктивно чувства, че се е спасило от голяма опасност — каза Ловецът. — И ти би трябвало да чувстваш същото, Хари, и да си доволен, че окото ти не бе по-остро и ръката ти — по-сигурна, защото нищо добро не би произлязло от такъв изстрел, даден по-скоро безразсъдно, отколкото разумно.
— Не съм съгласен с приказките за окото и ръката — извика разгорещено Марч. — При делауерите ти си получил известна слава за бързината и сръчността си да стреляш по елени; но бих желал да те видя зад някой от ония борове и един минго, цял нашарен с бойни цветове, скрит зад някое друго дърво — всеки с пълна пушка и дебнещ удобен момент да стреля. Само при такова положение, Натаниъл, може да се изпитат зрението и ръката, защото тогава са подложени на изпитание нервите. Не смятам за подвиг убиването на някое животно, но да убиеш някой дивак — виж, това е геройство. Ще дойде време да изпиташ ръката си, защото сега отново се стигна до война и скоро ще видим колко струва на бойното поле ловджийската слава. Не, нито ръката, нито очите ми проявиха слабост, за всичко беше виновен еленът, който, вместо да продължи напред, спря, и затова куршумът ми мина пред него.
— Тъй да бъде, Хари. Аз само твърдя, че за нас тази несполука беше щастие. А за себе си признавам, че наистина не бих стрелял срещу човек със същата непоколебимост и леко сърце, както срещу някой елен.
— Кой ти говори изобщо за хора, Ловецо? Аз ти дадох пример с индианец. Съгласен съм, че всеки изпитва известно състрадание, когато е въпрос за живот или смърт на друго човешко същество. Но подобни скрупули са излишни по отношение на индианците. Тогава нямаш друг избор — или ти ще го убиеш, или той тебе.
— А пък аз смятам, че и червените са също тъй хора, както ние с тебе, Хари. Вярно е, че си имат свои природни склонности и своя религия. Но в крайна сметка това няма голямо значение и за всекиго трябва да се съди по делата, а не по цвета на кожата.
— Говориш като истински мисионер и в тази част на страната едва ли ще те харесат много, защото тук няма моравски братя. Чуй сега — кожата прави човека. Това е то истината; иначе как биха съдили хората един за друг. Кожата е нахлузена върху всичко живо, та видиш ли някое същество или човек, веднага да знаеш кой е насреща ти. Че нали тъкмо по кожата различаваш мечката от свинята и сивата катерица от черната?
— Вярно е, Хари — каза другарят му, като погледна назад и се усмихна, — но все пак и двете са катерички:
— Кой отрича това? Но ти да не вземеш да твърдиш, че един бял и един червенокож са индианци?
— Не, но твърдя, че и двамата са хора — хора от различни раси и с различен цвят на кожата, с различни способности и обичаи, но, общо взето, еднакви по природа. И двамата имат души, и за двамата се съди по делата им.