— Това не е толкова хубаво — възрази Хети. — Надявам се, че не сте останал дълго с това име.
— Носих го само докато забогатях достатъчно да си купя пушка — отвърна събеседникът й, проявявайки известна гордост въпреки обичайното си спокойствие и сдържаност. — Сетне се видя, че мога да снабдявам редовно един вигвам с дивеч. И скоро ме нарекоха „Ловец“. Това име нося досега — то е скромно, както биха помислили някои, които ценят повече скалповете на ближните си, отколкото еленовите рога.
— Е, Ловецо, аз не съм от тях — отвърна просто Хети. — Джудит обича войниците, блестящите мундири и парадните униформи, но за мен те не представляват нищо. Тя казва, че офицерите били знатни и весели и че говорели мило, но те ме карат да изтръпвам, защото занятието им е да убиват хора. Вашето занятие ми допада повече. А последното ви име е много хубаво — по-хубаво, отколкото Нати Бъмпоу.
— Това е естествено за вашия начин на мислене, Хети, и точно така и трябваше да очаквам. Чух, че сестра ви била хубава — необикновено хубава за един смъртен, а красотата обича да се възхищават от нея.
— Не сте ли виждал Джудит? — запита момичето, като изведнъж се оживи. — Ако е така, идете веднага да я видите. Дори Бързият Хари не е по-красив от нея, макар че тя е жена, а той — мъж.
За миг Ловецът погледна девойката съчувствено. Бледото й лице беше леко поруменяло, а очите й, обикновено толкова кротки и спокойни, блестяха, докато говореше, и издаваха вътрешното й вълнение.
„Да, Бързи Хари — промълви на себе си той, докато се движеше през кабината към другия край на «ковчега», — ето какво прави хубавата външност, дори когато безотговорният език не е пуснал в действие ласкателства. Лесно е да се разбере накъде клонят чувствата на клетото създание, както и да стоят нещата с чувствата на твоята Джудит.“
Но както ухажванията на Хари и кокетството на неговата дама, тъй и мислите на Ловеца и нежните чувства на Хети бяха прекъснати от внезапната поява на лодка, в която седеше собственикът на „ковчега“. Тя заплава в тясната пролука сред храстите, които заобикаляха скривалището като бруствер. Изглежда, че Хътър или Плуващия Том, както обикновено го наричаха всички ловци, запознати с навиците му, бе видял кануто на Бързия Хари, защото никак не се изненада, когато го намери на сала. Напротив, приемът му беше не само радушен, но издаваше и задоволство, примесено с леко съжаление, задето Бързият не беше пристигнал няколко дни по-рано.
— Чаках те миналата седмица — каза Хътър отчасти сърдито, отчасти гостоприемно — и много ти се ядосвах, дето не идваш. Оттук мина бързоходец, за да предупреди всички трапери и ловци, че Колонията пак имала неприятности с канадците. И се почувствах страшно самотен сред тези планини — предстоеше ми да пазя три скалпа, а разполагах само с две ръце, за да ги защитавам.
— Естествено — отвърна Марч, — това е чувство, подобаващо на един баща. Без съмнение, ако имах две такива дъщери като Джудит и Хети, бих говорил същото, макар че всъщност ми е все едно дали моят най-близък съсед е на петдесет мили, или пък толкова близо, че да ме чуе, като извикам.
— И все пак, като знаеш сега, че канадските диваци могат всеки миг да се появят тук, ти си предпочел да не дойдеш в пущинака сам — отвърна Хътър и погледна недоверчиво и същевременно въпросително към Ловеца.
— Че защо пък да не дойда със спътник? Както казват, дори и с лош спътник, пътят изглежда по-кратък; при това аз намирам този млад момък за доста добър човек. Това е Ловецът, приятелю Том — прославен ловец сред делауерите, но роден и възпитан като мен и теб. Може би момчето не е съвсем без недостатъци, но по местата, отдето иде, има и по-лоши хора, а и тук сигурно ще срещне такива. Ако обаче стане нужда да защитаваме капаните в земята, той ще бъде в състояние да храни всички ни, защото в лова е истински майстор.
— Добре дошъл, млади човече! — изръмжа Том и като залог за искреност подаде на младежа своята мазолеста и костелива ръка. — В такива времена всеки бял е приятел и аз разчитам на подкрепата ви. Понякога децата карат и смелото сърце да изтръпва. Моите две дъщери ми създават повече грижи, отколкото всичките ми капани, кожи и права над тази земя.
— Това е съвсем естествено! — извика Бързият Хари. — Да, Ловецо, вярно е, че ти и аз още не го знаем от опит, но смятам го, общо взето, за естествено. Ако имахме дъщери, навярно щяхме да изпитваме подобни чувства и аз уважавам човека, който признава, че ги изпитва… Що се отнася до Джудит, старче, то аз веднага се зачислявам за неин войник. А ето и Ловецът, който ще ти помага да пазиш Хети.