— Сигурно се касае за някоя млада жена! — прекъсна го Джудит, като се засмя на собствената си прибързаност. — Щом не е във връзка нито с война, нито с лов, сигурно ще е обич.
— По това не ще кажа нищо. Чингачгук трябва да се срещне с мен при скалата утре вечер, един час преди залез слънце, след това ние ще продължим пътя си заедно и няма да безпокоим никого освен кралските врагове, които според закона са и наши. Познавам Хари отдавна, понеже той на времето ловуваше с капани из нашите земи. Срещнахме се с него край Шохари тъкмо когато той се готвеше да потегли за летен лов, и решихме да пътуваме заедно.
— И значи мислите, че следата, която намерих, може да е била от приятеля ви, ако той е пристигнал по-рано от уговореното време, така ли? — запита Хътър.
— Така мисля, като може би греша, но възможно е и да съм прав. Ако видя мокасина, веднага ще мога да определя дали е направен по делауерски образец, или не.
— Ето го тогава — каза предвидливата Джудит, която вече беше изтичала до лодката и го беше потърсила. — Кажете ми какво ви сочи той — приятел или враг? Вие изглеждате честен и вярвам на всяка ваша дума, каквото и да мисли татко.
— Твой навик е, Джудит, да откриваш винаги приятели там, където подозирам врагове — изръмжа Том. — Но говори, млади човече, и ни кажи какво мислиш за мокасина.
— Не е правен от делауер — отвърна Ловецът. — Още съм доста неопитен по пътеката на войната, за да бъда сигурен, но бих казал, че този мокасин прилича на северняшките и е правен някъде отвъд големите езера.
— Ако е така, то не бива да оставаме тук нито минута повече от необходимото! — каза Хътър. — До падането на нощта остава само около час, а в мрака ще бъде невъзможно да се движим, без да вдигаме шум, който би ни издал. Чухте ли ехото от изстрел в планината преди половин час?
— Да, старче, а чухме и самия изстрел, защото аз стрелях — отвърна Бързият Хари, който сега се почувства виновен за неблагоразумието си.
— Страхувах се, че са индианци — съюзници на французите. Но все пак това може да ги накара да се впуснат в претърсвания и да стане причина за откриването ни. Сбъркал си, като си стрелял през време на война, освен ако е било крайно наложително.
— Така започвам да мисля и аз, чичо Том.
След това Хътър дълго се съвещава с двамата си гости и положението, в което се намираха, стана ясно за всички. Той им обясни колко трудности щяха да срещнат при опита си да измъкнат в мрака „ковчега“ от една такава бърза и тясна река, без да вдигнат шум, който неминуемо би привлякъл вниманието на индианците. Каквито и скитници да имаше в околността, те щяха да се придържат близо до реката или езерото; но речните брегове на много места бяха мочурливи, криволичеха и дотолкова бяха обрасли с храсталаци, че човек можеше да се движи и денем по тях, без особена опасност да бъде забелязан. Ето защо може би трябваше да се страхуват повече от ушите, отколкото от очите на неприятелите, особено докато се намираха в ниския и тесен участък на реката, покрит със свод от листа.
— Това място е подходящо за поставяне на капани и е скрито от любопитните погледи много по-добре, отколкото езерото, но аз никога не идвам насам, без да си осигуря начин за връщане — продължи странният старец. — А с теглене това става по-лесно, отколкото с гребане. В този, миг котвата се намира не в реката, а в самото езеро. Ето и въжето, което, както виждате, ще ни помогне да се притеглим до нея. Без такава помощ измъкването на сал като този срещу течението би било непосилна работа за две ръце. Имам и нещо като макара, която при нужда улеснява тегленето. А Джудит умее да си служи със задното весло толкова добре, колкото и аз, и когато не сме заплашени от врагове, за нас не представлява особена мъчнотия да се измъкнем от реката.
— Но какво ще спечелим, ако променим сегашната си позиция, мастър Хътър? — запита Ловецът твърде сериозно. — Тук маскировката е добра, а вътрешността на кабината би могла да се превърне в здраво укрепление. Струва ми се, че скрити зад такива стени, можем да отбием двадесет мингоси.
— Виждал ли сте някога толкова широка водна площ, както нашето езеро, преди да дойдете тук с Хари?