— Но защо тогава, стари Томе, още с първия си поздрав се опитаха да ни прережат гърлата?
— Не знам дали намеренията им са били толкова кръвожадни. За индианеца е естествено и присъщо да устройва засади и изненади. Затова без съмнение те имаха намерение най-напред да нахълтат в „ковчега“ и след това да кажат какво искат. А това, че после, разочаровани, стреляха срещу нас — то си е в реда на нещата и аз не му отдавам голямо значение… Пък и колко често са опожарявали колибата ми или крали капаните, или дори стреляли срещу мен — и то през съвсем мирни времена?
— Да, съгласен съм, че тези главорези вършат такива неща, и ние ще им платим със съвършено същата монета. Прочее думите ти са прави, защото индианците положително не биха взели със себе си на война жени.
— Но ловците никога не се боядисват с бойни цветове — забеляза младият им събеседник. — Видях мингосите и зная, че са тръгнали на лов за хора, а не за бобри или елени.
— Ето ти на, стари приятелю — каза Хари, — колкото за зоркото око, аз се уповавам напълно на младия човек и му вярвам толкова, колкото вярвам и на най-стария поселник в Колонията. Щом казва, че са били боядисани, значи е било така.
— В такъв случай срещнали са се ловджийска и военна група, защото сигурен съм, че с тях има жени. Куриерът мина оттук с тревожните вести само преди няколко дни. Възможно е някои воини да са били изпратени да приберат жените и децата и да нанесат един от първите удари.
— Тези думи са чиста истина! — извика Хари. — Сега вече всичко ти е ясно, стари Томе, и аз бих желал да чуя какво предлагаш да правим.
— Да спечелим наградата — отвърна старецът, като погледна своя събеседник хладно и мрачно. В погледа му обаче се четеше много повече безразсъдна алчност и безогледност, отколкото чувство на озлобление или жажда за мъст. — Щом при тях има жени, значи има и деца, а и големите, и малките притежават скалпове и Колонията плаща еднакво за всички.
— Позор за нея, ако постъпва така! — прекъсна го Ловецът.
— Вслушай се в гласа на разума, момчето ми, и не викай, преди да си разбрал нещо — отвърна невъзмутимият Хари. — Щом диваците скалпират своите приятели — делауерите, мохиканите или които и да са те, защо да не скалпираме и ние? Признавам, че ти и аз не бихме постъпили справедливо, ако отидехме в поселищата на белите и вземехме скалпове оттам, но съвсем иначе стоят нещата, когато става дума за индианци. Който взима скалпове, трябва и сам да е готов при случай да бъде скалпиран. „Както постъпват с тебе — тъй постъпвай!“ — това го знае цял свят. Ето то е нещо разумно!
— Ах, мастър Хари — прекъсна го отново звънливият глас на Джудит, — нима е разумно според вас да се твърди, че на злото трябва да се отвръща със зло?
— Аз никога не ще споря с теб, Джуди, защото ти ме побеждаваш с красотата, а не с разума си. Ето на, щом канадците плащат на своите индианци за скалпове, защо да не плащаме и ние…
— На нашите индианци! — възкликна девойката и се засмя весело. — Татко, татко, остави тия мисли и се вслушай в съвета на Ловеца, защото той има съвест, а за Хенри Марч не мога да ти кажа такова нещо.
Този път Хътър стана и като влезе в кабината, накара дъщерите си да се приберат в съседното помещение, после затвори двете врати и се върна. След това той и Хари продължиха разговора си; тъй като резултатът от всичко, което уговориха помежду си, ще се види в нашата повест, не е необходимо да го предаваме тук в подробности. За читателя обаче не ще бъде трудно да си представи високата нравственост, преобладаваща при това съвещание. Казано без заобикалки, тя бе оная нравственост, която под една или друга форма ръководи повече от делата на хората и главният принцип в която е, че едно зло оправдава друго зло. Техните врагове плащаха за скалпове и това беше достатъчно, за да оправдае Колонията, загдето отвръща със същото. Наистина тоя аргумент използваха и французите и тъкмо това — както Хари побърза да отбележи в отговор на едно от възраженията на Ловеца — доказвало правотата му, защото според нето едва ли враговете щели да прибягват към една и съща мярка, ако тя не била добра. Но нито Хътър, нито Хари бяха хора, склонни да се спират пред дреболии като правата на туземните жители — впрочем един от резултатите на враждебността е, че тя задушава съвестта, тъй като този е единственият начин за нейното успокояване. Дори и в най-мирни дни между индианците се водеше нещо като война, особено между племената от Канада, а в момента, когато беше обявена истинска война, тя се явяваше като средство за законно отмъщение за хиляди злодеяния — действителни и въображаеми. Така че в принципа за разплатата, от който Том и Хари искаха да се възползват, имаше както известна правдивост, тъй и доста самоуспокоение и двамата се позоваваха на тях, за да оспорят възраженията на своя събеседник.