Хети започна да се люшка напред-назад и да изразява и иначе душевното си вълнение, но повече от минута не каза нищо. Свикнал с нейното държане, неподозиращ някаква особена причина за безпокойството й, баща й продължи да пуши със спокойствието, присъщо на пушачите.
— Хари наистина е хубав, татко — обади се Хети, като простодушно наблегна на тези думи, нещо, което сигурно не би сторила, ако беше в състояние да държи сметка за изводите на другите.
— Нали и аз ти казах това, дете — процеди старият Хътър, без да вади лулата от зъбите си. — Той е най-красивият момък по тези места, а Джуд е най-красивата жена, която съм срещал, откак клетата й майка беше в разцвета на младостта си.
— Лошо ли е да си грозна, татко?
— Има и по-лоши грехове. Но ти съвсем не си грозна, макар да не си красива като Джуд.
— А по-щастлива ли е Джудит, като е толкова хубава?
— Може да е, а може и да не е, дете. Но да говорим за други неща, защото ти едва ли разбираш тези, бедничката ми Хети. Как ти се нрави нашият нов познат, Ловеца?
— Той не е хубав, татко. Хари е далеч по-красив от него.
— Това е вярно. Но казват, че е прочут ловец. Славата му беше стигнала до ушите ми, още преди да го видя и се надявах, че като воин ще прояви толкова твърдост, колкото сръчност показва при лова на елени. Но не всички мъже са еднакви, дете, и както знам от опит, трябва да мине време, докато човешкото сърце се закали от живота сред пущинаците.
— Закалило ли се е моето сърце, татко? А Хари — закалено ли е вече неговото сърце?
— Странни въпроси задаваш понякога, Хети.
— Защо Джудит има повече разум от мене, татко?
— Небето да ти помага, дете! Това е повече, отколкото мога да отговоря. А нима ти искаш да имаш повече разум?
— Не. И малкото, който имам, ми създава тревоги. Колкото по-усилено размишлявам, толкова по-нещастна се чувствам. Не смятам, че мисленето е полезно за мен, но много бих желала да бъда красива като Джудит!
— Защо, клето дете? Хубостта може да създаде на сестра ти неприятности, както на времето на майка ти. Не е голямо предимство, Хети, да се отличаваш с нещо така, че да станеш предмет на завист или пък да бъдеш предпочитана пред другите.
— Ето мама беше и красива, и все пак добра — отвърна момичето и от очите му бликнаха сълзи, както се случваше винаги, когато споменаваше покойницата.
Макар и да не се развълнува толкова при това напомняне за жена му, старият Хътър се замисли и умълча. Той продължи да пуши и не прояви склонност да отговори, докато слабоумната му дъщеря не повтори своята забележка тъй, че показа безпокойството си да не би баща й да не е съгласен с нея. Тогава той изтърси пепелта от лулата и като постави с недодялана нежност ръка на главата на девойката, отговори:
— Майка ти беше прекалено добра за този свят — рече той, — макар че някои не мислят така. Нейната красота обаче не я спаси от беди и ти не бива да тъжиш, че не си хубава колкото нея и сестра си. По-малко мисли за красотата и повече за своите задължения, дете, и тогава тук, сред езерото, ти ще бъдеш толкова щастлива, колкото би била и в царски палат.
— Зная, татко. Но Хари казва, че за една млада жена хубостта е всичко.
Хътър недоволно измърмори нещо и се отправи през къщата към предната част на сала. Простодушното признание, с което Хети издаде слабостта си към Марч, го обезпокои във връзка с един въпрос, за който никога по-рано не беше помислял. И той реши да изясни този въпрос незабавно с госта си, защото прямият език и решителността в обноските бяха две от най-ценните качества на това грубо същество, у което семената на едно по-добро възпитание като че непрекъснато се стремяха да си пробият път нагоре, задушавани от плодовете на живота, през който тежката борба за съществуване и безопасност бе загрубила чувствата и ожесточила характера.
Когато се намери на предната част на сала, той си даде вид, че иска да смени Ловеца от греблото и му нареди да заеме неговото място при кормилото. В резултат на тази смяна старецът и Хари отново останаха сами, а младият човек бе отпратен на другия край на „ковчега“.
Когато Ловецът стигна до новия си пост, Хети беше изчезнала и за известно време той направляваше сам бавно плаващия сал. Но не мина много и от кабината излезе Джудит, сякаш с намерение да прояви дължимото внимание към непознат, който се беше поставил в услуга на нейното семейство. Звездната светлина бе достатъчна, за да могат да се различават поне близките предмети, и за младия човек не бе трудно да открие, че в сияещите очи на девойката имаше нежност, когато те срещнаха неговите. Дългите гъсти коси засенчваха одухотвореното й, но все пак кротко лице и го правеха още по-прекрасно в този час — както розата е най-красива сред сенките и контрастите на собствените си листа.