Д’Агоста не знаеше какво е сметнал за толкова любопитно, но не попита, защото беше наясно, че дори да го направи, няма да получи отговор.
— Както вече казах, трябва да е някой, работил в „Шарпс & Гънд“. Извършителят е знаел точно как работи системата. Като казвам точно, имам предвид буквално.
— Чудесна насока на разследването. А по отношение на другото убийство – имаш ли допълнителни разкрития за дъщерята?
— Да. Успяхме да вземем копия от някои закрити досиета от полицейското управление на Бевърли Хилс. Преди осемнайсет месеца е убила момче, докато е карала дрогирана. Блъснала го и избягала от мястото на произшествието. Озмиян успял да я измъкне чрез много добра адвокатска работа. Семейството на момчето не успяло да го преглътне. Отправило и заплахи.
— Още една очевидна насока на разследването.
— Разбира се. Майката на момчето се самоубила, бащата се преместил на изток. Опитваме се да разберем къде е, за да говорим с него.
— Подозирате ли го?
— Има силен мотив.
— Кога се е преместил на изток?
— Преди около половин година. Държим информацията под контрол, за да не се разчуе, преди да сме го намерили.
Те се спуснаха отново на първия етаж, където Пендъргаст се обърна към Къри и малката група полицаи, които бяха с него:
— Моля, трябва сега да прегледам документите.
Къри измъкна една папка хармоника от чантата си и я подаде на Пендъргаст. Агентът веднага седна на един стол и започна да я прелиства, като от време на време вадеше документи, за да ги прегледа обстойно, и ги прибираше отново.
Д’Агоста скришом погледна часовника си. Десет минути след полунощ.
— Виж, това е твърде дебело досие. Може да го вземеш у вас, за да го прегледаш на спокойствие – предложи той.
Пендъргаст вдигна поглед, а сребристите му очи проблеснаха от раздразнение.
— Преди да напусна сградата, искам да се уверя, че не съм пропуснал нещо.
— Добре, добре.
Д’Агоста потъна в мълчание, докато Пендъргаст продължаваше да прехвърля документите. Минутите отлитаха, всички чакаха с нарастващо нетърпение.
Внезапно Пендъргаст вдигна очи от документите.
— Къде е мобилният телефон на господин Кантучи?
— В доклада пише черно на бяло, че не са го намерили. Обажданията се прехвърлят на гласовата поща. Самият телефон е изключен, така че нямаме никаква представа къде може да е.
— Би трябвало да е на нощното шкафче, където е и зарядното.
— Вероятно го е забравил някъде.
— Претърсихте ли офиса му?
— Да.
— Нашият господин Кантучи е оцелял в две изслушвания пред голямо жури от съдебни заседатели, бил е обект на десетина заповеди за обиск, да не говорим за безбройните заплахи за убийство. Той не би изпуснал мобилния си телефон от поглед. Никога.
— Добре, така да бъде. Накъде биеш?
— Убиецът го е взел. Преди да го ликвидира.
— Как стигна до тоя извод?
— Убиецът се е качил на петия етаж, взел е телефона от нощното шкафче, докато Кантучи е спял, и се е върнал по стълбите на първия етаж.
— Това е лудост. Ако го е направил, защо не е убил Кантучи направо в леглото?
— Много добър въпрос.
— Може би е взел мобилния телефон, след като е убил Кантучи.
— Невъзможно. Господин Кантучи щеше да се обади на 911 по мобилния телефон, когато е видял, че в къщата има нападател.
Д’Агоста поклати глава.
— Винсънт, има и втора загадка без отговор.
— Каква?
— Защо нападателят полага толкова големи усилия, за да изключи алармата, но оставя системата за видеонаблюдение да работи?
— Отговорът е лесен – усмихна се лейтенантът. – Използвал е системата, за да намери жертвата си. Да види къде в къщата се намира Кантучи.
— Обаче след като е взел телефона, вече е знаел къде е неговата жертва: спяща в леглото си.
Това обяснение предполагаше, че Пендъргаст е прав в налудното си твърдение, че убиецът е взел мобилния телефон и се е върнал на първия етаж, без да убие веднага Кантучи.
— Съжалявам, но не го вярвам.
— Помисли какво прави нашият господин Кантучи, когато се събужда. Не звъни на 911, защото не е могъл да намери телефона си. Осъзнава, че алармената система е изключена, но видеонаблюдението все още работи. Веднага го използва, за да установи къде се намира нападателят, и взима пистолета си. Открива го и вижда, че е въоръжен с ловен лък. А нашият господин Кантучи има пистолет с пълнител за петнайсет патрона. Освен това е специалист в използването му. Вашите документи показват, че е шампион по стрелба с пистолет. Затова предполага, че той и неговият пистолет далече превъзхождат ловния лък на нападателя. Това го окуражава да се впусне в преследване. Обзалагам се, че нападателят е целял точно това. Било е капан. След това жертвата е изненадана и убита.