Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде осигурен. Господин Боу, след като ви обясних, разбрахте ли какви са вашите права?
Сега барманът започна да се смее с дълбок гърлен смях, който завърши с нещо подобно на басов кучешки лай:
— Точно както по телевизията, а?
Д’Агоста не отговори и продължи да чака.
— Искате да ви кажа, че съм разбрал?
— Да.
— Добре тогава. Ето какво разбрах: когато детето ми беше сгазено и оставено да умре и те разбраха, че колата е карала Грейс Озмиян, загрижеността на всички се пренасочи. Ето така. – Боу щракна толкова силно с пръсти, че Д’Агоста трябваше да се напрегне, за да не отскочи назад. – Внезапно загрижеността на ченгетата, адвокатите, застрахователите беше за нея и за парите, властта и влиянието, които нейният баща започна да хвърля наоколо. За мен и моето семейство нищо. О, той е само прост градинар. Озмиян е осъдена два месеца да обръща палачинки, а документите са засекретени. А аз съм осъден да изгубя завинаги своето семейство. Значи искате да научите какво разбирам? Онова, което разбирам, е, че системата на правораздаването в тази страна е напълно прецакана. Тя е за богатите. Ние останалите, бедните копелета, нищо не получаваме. Така че, ако сте дошли да ме арестувате, направете го. Нищо не мога да сторя срещу това.
Д’Агоста го попита спокойно.
— Вие ли убихте Грейс Озмиян?
— Мисля, че вече имам нужда от онзи безплатен адвокат, който ми обещахте.
Д’Агоста се вторачи в мъжа. В този момент не разполагаше с достатъчно доказателства, за да го задържи.
— Господин Боу – той записа телефонния номер, – можете да звъннете на правни услуги, когато решите. Аз ще проверя вашето алиби за 14 декември. Това означава, че ще разговарям с вашия работодател, с клиенти на бара и ще проверя записите на охранителната камера там горе в ъгъла. – Той я посочи с пръст. Вече ги бяха изискали със съдебна заповед от собственика на бара и той знаеше, че са в безопасност. Д’Агоста се надяваше, че Боу ще направи нещо глупаво и ще се опита да ги унищожи.
Боу се изсмя грубо.
— Разбира се, правете какво искате.
15.
В два сутринта голямата къща в Източен Хамптън, Ню Йорк, беше тиха. Постройката от 5486 квадратни метра се разполагаше върху парцел от почти пет хектара между „Фърдър Лейн“ и Атлантическия океан. Издигаше се насред шир, състояща се от ливади, игрище за голф, изкуствено езеро и една „щуротия“, конструирана така, че да прилича на египетски храм. Самата триетажна къща представляваше модернистична постройка от цимент, стомана и хром, която приличаше на клиниката на скъп зъболекар. Големите й прозорци от листове стъкло проблясваха кротко в нощния въздух, хвърляйки топла светлина върху огромните морави, които ги заобикаляха.
Мъжът стоеше на пустия декемврийски плаж в сянката на каменния вълнолом и оглеждаше къщата с бинокъл за нощно виждане. Зад гърба му зимният Атлантически океан бучеше, запращайки вълна след вълна към брега. Луната беше залязла и слабата река от светлина – Млечният път – се надигаше от хоризонта и се извиваше в свод над главата му. Имотът бе обгърнат в алфата на тишина и покой.
Мъжът с бинокъла добре осъзнаваше, че това е само илюзия.
Огледа парцела, отделните етажи на къщата и прозорците, запаметявайки всички подробности. От своя наблюдателен пункт не можеше да вижда първия етаж, но добре познаваше разположението вътре. Беше успял да се снабди с него от абсурдно отворената и незащитена централна компютърна система на Кътър Байкуист, известния архитект, проектирал къщата. Документите, с които се сдоби, включваха чертежи от програмите за автоматизирано проектиране и производство, механични и електрически планове, охранителни системи, водопровод и канализация, дори на музикалната уредба. Електронната охранителна система беше сравнително проста. Собственикът беше старомоден човек, който се доверяваше не на електрониката, а на добре обучени платени хора, много от които бяха някогашни войници от южноафриканските спецчасти от прословутия и вече разпуснат Осми специален разузнавателен полк.
В продължение на своите петдесет и пет години живот мишената, която притежаваше тази къща крепост, си беше създала много, много страшни врагове. Имаше известен брой индивиди и организации, които много биха желали да го убият за отмъщение, за да го накарат да замълчи или просто за да изпратят послание. В резултат неговият имот беше добре подготвен срещу всяко възможно нахлуване.