— Ей, чу ли това? – попита тихо единият мъж.
— Скаут! Скаут! Върни се, Скаут! Върни се!
Тишина.
— Мамка му, какво става?
— Скаут, тука! – Сега гласът беше малко по-силен.
— Да повикаме ли подкрепление?
— За бога, още не. Вероятно е хукнал подир катерицата. Ще вляза да проверя.
Чу как първият мъж шумно си пробива път през живия плет. Това, помисли си той, се оказа дори по-лесно от очакваното. Докато шумът от несръчното проникване се приближаваше, той скочи и заби ножа в гърлото на мъжа, плъзгайки го настрана, за да му среже трахеята, преди жертвата му да успее да гъкне. Докато мъжът падаше по корем, нападателят го подпря с рамо, за да го избута настрани. После се втурна напред, носейки се през живия плет като футболно крило. Изхвърча от него и скочи върху втория мъж, който стоеше сред моравата на около три метра от плета и продължаваше да пуши. С вик посегна към пистолета си, успя донякъде да го измъкне от кобура, преди нападателят, все още във въздуха, да го промуши във врата с командоския нож. Телохранителят падна по гръб, а нападателят се стовари върху му и пое с лице гейзера от артериална кръв. Пистолетът падна на моравата неизползван.
Мъжът остана легнал върху тялото, докато то продължи няколко секунди да се гърчи и застина. Той остана легнал и се ослушваше. Нападението беше проведено на около триста метра от къщата, достатъчно далече, за да бъдат скрити от тъмнината. Съмняваше се, че прекъснатият от ножа вик на мъжа е достигнал до ушите на някого другиго. Имаше прожектори при обща тревога или извънреден случай на нахлуване, но нищо такова не се беше случило.
Когато нападателят се увери, че не е подаден сигнал за тревога, стана от мъртвия пазач. Коленичил претърси трупа, взе радиото и две магнитни карти–ключове, фенерче и шапката на мъжа. Включи радиото и видя, че е нагласено да работи на 15–и канал във високочестотния диапазон. Остави го включено на „прием“ и го закачи на колана. Заряза пистолета на моравата, сложи си шапката, а магнитните карти пъхна в джоба на ризата.
Хвана трупа за краката и го издърпа в живия плет, скривайки го близо до мястото, където лежеше неговият партньор. След това пое на запад, крачейки в свободното пространство между живия плет и стената.
Когато стигна до ъгъла на парцела, зави и пое на север – разстояние според неговия джипиес от четиристотин и седемдесет метра. Сега се намираше от другата страна на къщата и трябваше да прекоси само четиресет и пет метра морава.
Тук изчака следващата вибрация на мобилния телефон – сигнал за началото на следващия етап.
Когато го усети, нахлупи шапката на мъртвия пазач по-здраво на главата си и закрачи по тревата целенасочено със светнато фенерче, което движеше насам–натам. Шапката не би заблудила някого отблизо, но от разстояние вършеше работа.
Нападателят беше подгизнал от кръв и знаеше, че ако другите кучета го надушат, ще откачат. Но това нямаше да са случи, докато вятърът, който духаше от изток, не промени посоката си. А по това време на нощта структурата на метеорологичните елементи нямаше да се промени.
Пресече моравата, без да го видят, и потъна в храстите отстрани на къщата, когато охранител с куче се появи иззад ъгъла от предната част и продължи покрай тревата. Посоката на вятъра все още беше в негова полза. Той изчака в тъмното, докато завиха зад ъгъла, след това продължи между храстите и къщата и стигна до вътрешния двор, покрит с четириъгълни каменни плочи, който заобикаляше басейна. Покрай вътрешния двор се простираше дълга пергола и той я използва за прикритие, за да стигне до малка барака, която подслоняваше помпата на басейна и филтрите. Вратата беше заключена, но бравата вървеше в комплект с бараката и затова бе елементарна. Той я отключи с шперц и влезе в тясното, тъмно пространство, затваряйки вратата само донякъде.
И отново зачака вибрацията.
Сега вдигна радиото и го доближи до устните си, като същевременно извади малък магнит. Натисна бутона за предаване, докато държеше магнита близо до микрофона.
— Аз съм при басейна – прошепна. – Тук попаднах на голяма змия. Имам нужда от подкрепление. – Гласът му беше почти неразбираем заради статичните шумове, предизвикани от магнита.
— Какво за змията? – се чу в отговор. – Не разбрах, повтори.
Той повтори съобщението, като малко дръпна магнита, за да намали статичното електричество.
— Разбрано, кой си ти? – долетя отново гласът.