Сега започна да предава само статични шумове.
— Добре, идвам.
Знаеше, че това ще бъде пазачът, който се намира най-близо: мъжът с кучето, с когото се бяха разминали преди малко. Както очакваше, мъжът излезе иззад ъгъла с кучето на каишка и се спря, плъзвайки лъча на фенерчето от единия до другия край.
— Ей, къде си? Преториъс, ти ли си?
Той остана да чака на място в мрака.
— Кучи син – измърмори пазачът и след това направи точно каквото очакваше. Пусна кучето и каза:
— Върви за змията! Върви я намери!
Кучето, което го подуши, се втурна направо към бараката и влетя през вратата, където беше посрещнато от проблясващото острие на ножа.
— Сади? Сади? Какво става, по дяволите? – Пазачът извади пистолета си и се втурна в бараката, за да го сполети същата съдба с ножа в гърлото. Докато падаше, мъжът успя да произведе изстрел.
Това беше неприятно развитие. Щяха да дадат преждевременно тревога. Но познавайки психологията на своята мишена – мачистките инстинкти на мъжа, неговата брутална коравина, омразата му срещу страхливците – беше сигурен, че един пистолетен изстрел няма да го накара да се скрие в паник стаята. Не, мъжът щеше да се въоръжи, да извика своите телохранители, да разбере лично какво става и да остане на мястото си. Поне засега.
Беше доста напред с плана си: трима мъже и две кучета бяха унищожени, което представляваше точно половината от охранителния екип. Обаче сега трябваше да действа много по-бързо, преди останалите да открият какъв е размерът на техните загуби, да се организират и да сключат редици в защита на мишената.
Това обмисляне отне по-малко от секунда на нападателя. Той грабна радиото на умиращия охранител и прескочи тялото му, което още хъркаше и се гърчеше. Извади друг магнит от джоба си и парче лепенка, натисна и залепи бутона за предаване с нея, лепна магнита на радиото и ги пусна върху ливадата. Разбира се, шумът от изстрела беше разтревожил останалите пазачи и радиостанцията му щеше да се пръсне от засичащи се въпроси, докато мъжете опитваха да се свържат един с друг, да узнаят кой къде се намира и определят кой липсва, ако има такива. С лепенката и магнита беше успял най-малкото да извади основния им канал от строя заради шума от статичното електричество. Беше направил същото с радиостанцията на другия пазач, включвайки я на резервния канал за извънредни случаи.
Имаше нужда единствено от няколко минути.
Светнаха прожекторите. Чу се вой на сирена. Трябваше много да бърза. Вече нямаше смисъл да се крие. Вдигна една градинска мебел и я запрати в плъзгащите се стъклени врати, задействайки друга аларма. Скочи в отвора и хукна през всекидневната към стълбите, взимайки по три стъпала наведнъж на път за втория етаж.
— Ей! – чу да го вика пазач, който тичаше след него.
Той спря, завъртя се, падна на едно коляно и откри огън със своя „Глок“, отнасяйки темето на мъжа. След това повали втори пазач, който излетя иззад ъгъла след първия.
Петима охранители, две кучета.
Спринтира по коридора на втория етаж и стигна до вратата към спалнята на мишената. Беше направена от здрава стомана и както очакваше, се оказа заключена. Бръкна в раницата си и лепна блокче С-4 с предварително поставени детонатор и лепяща лента върху бравата, зави зад ъгъла и влезе в спалнята на жена му. Наскоро се бяха развели и както беше очаквал, стоманената врата към празното помещение зееше широко отворена. Паник стаята се намираше между двете спални и всеки имаше своя собствена врата към нея. Вратата към паник стаята беше скрита зад дървен панел на стената, който той дръпна рязко да се отвори. Вратата зад него беше затворена, но не напълно барикадирана и още можеше да бъде отворена, за разлика от голямата стоманена врата към спалнята на мишената с едно–единствено блокче С-4. Той лепна втори заряд върху вратата на жената към паник стаята, отдръпна се на безопасно разстояние и с дистанционен детонатор взриви едновременно и двата заряда: вратата към спалнята на мишената и вратата на жената към паник стаята. Целта беше взривът да прозвучи като от един заряд. Зарядът на стоманената врата към спалнята не беше достатъчно силен, за да я отвори. Предназначението му беше само да изкара ангелите на мишената.
Обаче зарядът върху вратата на жената към паник стаята беше по- голям и наистина отвори заключената, но не зарезена врата.
Нападателят се вмъкна в паник стаята, където въздухът още беше пълен с дим и прах. Лампите бяха угасени. Той бързо зае позиция до вратата в далечния край на малкото помещение, която водеше към спалнята на мишената. Почти веднага чу как мишената отваря вратата и залита в стаята в ужас и объркан от неуспешния взрив, който беше чул току-що пред вратата към своята спалня. Мъжът се обърна, блъсна вратата да се затвори и плъзна двете резета на място. След това се промъкна покрай стената, намери електрическия ключ и светна лампите.