Прескочиха една плажна ограда, пресякоха района на обраслите с шубраци дюни и скоро пред тях се показа сива водна повърхност, заобиколена от широка блатиста местност. Пендъргаст се хвърли в блатната трева, а ръчно изработените му обувки „Джон Лоб“ потънаха в калната почва. Д’Агоста го последва без ентусиазъм, чувствайки как калта и ледената вода пълнят неговите обувки швейцарски модел. Пендъргаст остана на място няколко минути, за да се огледа, повдигнал нос във въздуха като копой, преди да продължи напред в друга посока по подгизнали и почти невидими животински пътеки.
Внезапно се озоваха на края на блатото и там, на не повече от шест метра от края, се виждаше носът на потънал скиф.
Пендъргаст хвърли поглед назад, а сребристите му очи проблясваха.
— А сега, драги Винсънт, мисля, че намерих първото истинско доказателство, оставено от убиеца.
Д’Агоста предпазливо напредна и погледна лодката.
— Вероятно.
— Да, Винсънт. – Пендъргаст сочеше нещо на земята. – Това е ясен отпечатък от крака му.
— А не лодката?
Пендъргаст махна нетърпеливо.
— Сигурен съм, че е открадната и грижливо избърсана за премахване на всички следи. – Той приклекна. – Обаче това! Струва ми се най-малко четиресет и шести номер.
17.
Конферентната зала в сградата на „Полис Плаза“ №1 беше светло и просторно място на третия етаж. Д’Агоста беше дошъл рано заедно със Сингълтън, заместник–комисаря по връзките с обществеността, кмета Делило и група униформени офицери, така че щом дойдат хората от медиите, да видят впечатляваща и мощна стена от синьо и златно, подкрепена от цивилни костюми и лично от кмета. Идеята беше да се създаде успокояващ образ във вечерните новини. През годините, прекарани в Нюйоркското полицейско управление, Д’Агоста беше видял как отделението мина от несръчни, прибързани отговори за медиите към това: професионална, добре организирана и бърза реакция на последните събития.
Дощя му се да изпитва същата увереност. Факт беше, че с възхода на блогърите и дигиталните дрънкала на типичната пресконференция имаше много повече медии, които се държаха много по-невъзпитано. Честно казано, повечето от тях бяха откровени задници, особено онези сред тълпата представители на социалните медии. Това бяха хората, на чиито въпроси Д’Агоста трябваше да отговаря със самоувереност, каквато не изпитваше.
Докато представителите на медиите се тълпяха в залата, а телевизионните камери започнаха да се издигат в задния й край, подобно на черни насекоми – Ен Би Си, Ей Би Си, Си Ен Ен и останалата част от този миш-маш на съкращения, печатните медии отпред, а дигиталните глупаци навсякъде – стана ясно, че това ще бъде изключителна пресконференция. Д’Агоста беше благодарен, че Сингълтън ще води брифинга, но въпреки това започна да се поти, когато си помисли, че и той трябва да се изправи на подиума.
Избухваха малки спорове, докато всички се надпреварваха за най- добрите места. Преди да започнат да пристигат масите хора, помещението беше топло, а сега започна да става направо горещо. Една тъпа наредба на градската управа на Ню Йорк им забраняваше през зимата да включват климатиците въпреки факта, че вентилацията в помещението очевидно беше ужасна.
Когато голямата стрелка на часовника се плъзна да отбележи кръглия час, кметът се качи на подиума. Телевизионните прожектори светнаха, а тълпата фотографи се хвърли напред, блъскайки се с лакти и обменяйки приглушени псувни, и плющенето на техните обтуратори напомняше шумоленето на крилете на безброй скакалци.
Кметът Делило стисна с двете си големи ръце краищата на катедрата и плъзна поглед из помещението с изражение на компетентност, решителност и достойнство. Той беше едър мъж във всяко отношение – висок, широк, с гъста бяла коса, огромни ръце, очебийни челюсти и големи очи, проблясващи под рунтави вежди.
— Дами и господа от медиите и жители на великия град Ню Йорк – избоботи той със своя легендарно дълбок глас. – Политиката на нашето полицейско управление е да информира общността за събития от публичен интерес. Затова днес сме тук. Мога да ви уверя, че всички ресурси на града са поставени в услуга на това разследване. А сега капитан Сингълтън ще представи пред вас подробности за случая.
След казаното освободи подиума. Нямаше ръкостискания, защото работата беше сериозна.
Сингълтън зае мястото зад катедрата и изчака шумът да намалее до тихо шумолене.
— Днес сутринта в два и четиринайсет – започна той – полицията в Източен Хамптън реагира на множество задействани аларми в жилището на „Фърдър Лейн“. При пристигането си открива седем трупа из парцела и къщата на голямото имение. Те са станали жертва на масово убийство – шест пазачи и собственикът на имота, руски гражданин на име Виктор Богачев. Освен това господин Богачев е намерен обезглавен, главата му я няма.