Това предизвика бурна реакция у публиката. Сингълтън се гмурна в дълбокото.
— Полицията в Източен Хамптън помоли за помощ Нюйоркското полицейско управление за установяване дали това престъпление е свързано със скорошното убийство и обезглавяване на господин Марк Кантучи в Горен Ийст Сайд…
Сингълтън монотонно заговори за случая с общи приказки, като от време на време хвърляше поглед в папката с бележки, които Д’Агоста беше подготвил за него. За разлика от кмета, капитанът говореше с равен глас и речта му беше изпълнена с безстрастен полицейски жаргон. Тонът му сякаш казваше: аз се придържам само към фактите, затова подчертано обръщаше страниците. Той говори в продължение на около десет минути, очертавайки голите факти за трите убийства – започна от последните, за да стигне по обратния път до момичето. Докато снасяше информация, която всички вече знаеха, Д’Агоста почувства как нетърпението на тълпата започна да се усилва. Знаеше, че той ще бъде следващият.
Най-накрая Сингълтън завърши, обявявайки:
— А сега давам думата на лейтенант Д’Агоста, командир на отряда детективи, който ще говори по-подробно и ще отговори на въпросите ви за убийствата, възможните връзки между тях и някои от следите, които неговият екип разработва.
Той отстъпи и Д’Агоста се качи на подиума, опитвайки се да излъчва същото достойнство като кмета и Сингълтън. Плъзна поглед по събралите се представители на медиите, но те му се видяха като трепкаща сива маса. Знаеше от предишния си опит, че не го бива кой знае колко в това. Опита се да го обясни на Сингълтън, за да се измъкне, но капитанът не прояви съчувствие.
— Излез и го направи. Ако искаш моя съвет: опитай се да бъдеш колкото може по-скучен. Давай им само информацията, която се налага да споделиш. И за бога, не позволявай на някой от тези типове да поеме контрола над залата. Ти си алфа мъжкарят тук и те не бива да го забравят. – Този назадничав съвет беше съпроводен с мъжко потупване по гърба.
И ето го сега тук на подиума.
— Благодаря, капитан Сингълтън. Благодаря и на вас, кмете. Отрядът детективи работи по няколко обещаващи следи. – Той си позволи да направи пауза. – Ще ми се да можех да навляза в подробности, но повечето от данните, които имаме в момента, попадат в графата „неподлежаща за разпространение информация“, която отделът определя като: първо, информация, която поставя в неоправдан риск членове на отдела, жертви или други лица; второ, информация, която може да попречи на полицейската работа, и трето, информация, която има отрицателно въздействие върху правата на обвиняем или разследването на престъпление и неговото съдебното преследване.
Той отново направи пауза и му се стори, че чува колективно стенание от тълпата. Е, нали Сингълтън му беше казал да бъде скучен.
— Тъй като знаете повечето подробности за първите две убийства, ще се спра на онова, което научихме за последното в Източен Хамптън. – Д’Агоста продължи с описанието на третото убийство с много повече подробности от капитана. Разказа за шестте мъртви телохранители, откриването на лодката и други доказателства, но пропусна да спомене отпечатъка от обувка № 46. Искаше да запази тази съществена подробност в резерва. Спомена за множеството съдебни дела и сенчести сделки на Богачев. Твърдеше се например, че Богачев е посредничил за продажбата на извадено от употреба ядрено оборудване и части за ракети чрез кухи китайски фирми, свързани със севернокорейския режим.
След това отново се върна на престъплението и оцени високо работата на районното управление в Източен Хамптън, докато някой не се провикна:
— Случаите свързани ли са?
Д’Агоста замълча, губейки самообладание. Това не беше ли онзи кучи син Хариман? Гласът прозвуча като неговия. След миг, в който плъзна очи по своите бележки, той продължи с разказ как неговият отдел поддържа връзка с управлението в Източен Хамптън, когато гласът отново го прекъсна:
— Свързани ли са, или не? Можете ли да ни отговорите?
Беше проклетият Хариман. Д’Агоста вдигна очи от бележките.
— В момента разглеждаме трите убийства като отделни случаи, но това не значи, че не могат да бъдат свързани.
— Какво означава това? – отново се провикна Хариман.
— Че още не сме решили.
— Три обезглавявания за една седмица… и казвате, че не са свързани? А това ново убийство е точно като второто, нали?