— Да, новото убийство има някои сходства с второто – потвърди Д’Агоста.
— Но не с първото? Това ли искате да кажете?
— Все още проучваме… – Изведнъж Д’Агоста осъзна, че позволява на Хариман да прави точно онова, за което Сингълтън го беше предупредил: да завладее залата. – Моля, искам да завърша онова, което бях започнал да казвам. Според управлението в Източен Хамптън уликите от разследването включват…
— Значи твърдите, че има двама убийци? Първият, който е убил Грейс Озмиян, и втори, който е извършил второто и третото убийство? С други думи, първото убийство е вдъхновило сериен убиец да извърши второто и третото. А като включим и мъртвите пазачи, които споменахте, практически жертвите стават девет.
Това започваше да излиза от контрол.
— Господин Хариман, запазете въпросите си за по-късно, когато ще може да ги зададете и да получите отговор.
Обаче дисциплината на тълпата вече беше нарушена и още няколко въпроса бяха отправени с провикване към подиума. Сингълтън пристъпи напред, вдигна ръка и тълпата утихна. Д’Агоста усети, че се изчервява.
— Мисля, че дойде време за въпросите – обяви капитанът, обръщайки се към лейтенанта.
Чу се рев и всички започнаха едновременно да крещят въпросите си.
— Госпожа Левитас от „Слейт“ – каза Д’Агоста и посочи жена в дъното възможно най-далече от Хариман.
— Бих искала да продължа предишните въпроси. Как е възможно тези убийства да не са свързани?
Проклет да е този Хариман. Дори когато не задаваше въпроси, пак дирижираше пресконференцията.
— Взимаме всички възможности под внимание – упорито повтори Д’Агоста.
— Сериен убиец ли имаме?
Този подвикнат въпрос отново долетя от Хариман. Мамка му, как беше успял да попадне на първия ред? Следващия път Д’Агоста щеше да се погрижи да бъде заровен в задния край на помещението или за предпочитане вън в коридора.
— Както вече обясних, работим върху всички възможности…
— Възможности? – прекъсна го Хариман с вик. – Значи серийният убиец е възможност?
Сингълтън се намеси решително и каза твърдо:
— Господин Хариман, има и други репортери в залата. Давам думата на господин Гаудро от „Дейли Нюз“.
— Защо ФБР участва в разследването?
— Използваме всички полицейски ресурси – отговори Сингълтън.
— Каква е гледната точка на Бюрото? – разшири въпроса си Гаудро.
— При първото убийство се говореше за възможно пренасяне на трупа през щатска граница. А третото убийство е причина за федералното участие с възможностите си за международни последици. Благодарни сме на ФБР, че ни позволява да се възползваме от техния опит.
От публиката отново изригна рев от подвиквани въпроси.
Той отново посочи:
— Госпожа Андерс от „Фокс“.
Репортерката на „Фокс“ се опита да говори, но гласът й беше заглушен от нейните колеги, които не спряха да подвикват въпроси.
— Моля, пазете тишина! – избоботи Сингълтън и това подейства. Настъпи мълчание.
— Моят въпрос е към кмета: какви мерки предприемате, за да опазите безопасността на града?
Кметът закрачи към подиума с тежки стъпки.
— Освен че придадохме към случая четиресет детективи и още сто униформени полицаи, осигурихме над две хиляди полицаи за допълнително патрулиране и предприемаме още много, много стъпки, които поради причини, свързани с безопасността, не мога да изброя.
Мога да ви уверя, че са предприети всички мерки, за да осигурим безопасността на нашите граждани.
— Лейтенант, къде са главите?
Мамка му, отново този шибаняк Хариман.
— Нали чухте капитана, никакви въпроси повече.
— Не! – чу се друг вик. – Отговорете на въпроса.
Шумът отново се усили, когато и други подеха този рефрен.
— Къде са главите? Знаете ли нещо за главите? Отговорете на въпросите!
— Работим по този проблем – каза Д’Агоста. – Сега…
— Тоест не знаете къде са, нали?
— Както казах…
Обаче те не искаха да му разрешат да довърши изречението.
— Имате ли представа защо убиецът взима главите? – изкрещя някой.
— Още не, но…
Сингълтън умело се намеси.
— Помолихме поделението по „Поведенчески науки“ на ФБР в Куонтико да ни помогне по този въпрос.
Това беше нещо ново за Д’Агоста и той осъзна, че Сингълтън може просто да го е извадил като заек от цилиндъра. Въпреки това идеята беше отлична.
— Кога ще…