— Какво има? – попита рязко една секретарка. – Какво се е случило?
Съзнанието на Дей не беше достатъчно бистро, за да отговори. Обаче
вече беше очевидно какво се е случило.
— Какво е станало? – попита тя отново, докато той се опитваше да се съвземе достатъчно, за да отговори. През това време хората бяха започнали колебливо да се събират пред затворената врата на кабинета.
— За бога, кажи ни какво се е случило!
Сега други от хората във външния офис се втурнаха към вратата и опитаха да я отворят, но тя се беше заключила отново автоматично, след като излязоха.
— Отмъщение – успя най-накрая да каже Дей. – Случило се е отмъщение.
32.
До входа от асансьора към последния етаж екипът криминалисти беше организирал гардероб с окачалки с лекарски гащеризони за еднократна употреба, маски, ръкавици и калцуни. Лейтенант Д’Агоста облече целия комплект. Същото направи и агент Пендъргаст. Д’Агоста не можеше да не забележи, че той не изглежда добре в белия гащеризон. Изобщо нямаше добър вид. В съчетание с обичайната му бледност и кльощавото тяло, торбестото работно облекло върху него приличаше повече на погребална плащаница.
Влязоха през импровизирания вход, където ги очакваше сержант Къри, който вече се бе екипирал. Целият етаж беше затворен като местопрестъпление и криминалистите събираха следи с пълна пара. Мнозина бяха на четири крака и обработваха всичко с пинсети, епруветки и найлонови пликчета с цип. Щом се облече, Д’Агоста се спря да гледа. Да, изглеждаха много добре, много професионално. Разбира се, в негово присъствие и това на ФБР всички се стараеха за пред тях. Въпреки това бяха най-добрите, които Нюйоркското полицейско управление можеше да предложи, и техният професионализъм се виждаше с просто око. Ужасно му се искаше да намерят нещо, което да представи на кмета колкото може по-бързо. Това ново двойно убийство вероятно означаваше, че случаят ще му бъде отнет, ако екипът му не покаже сериозен напредък. С малко късмет можеше да научат нещо от двамата, които бяха открили труповете.
Д’Агоста се огледа и накрая отбеляза:
— Идиотско място да извършиш убийство.
Пендъргаст наклони глава настрани.
— Може би, строго погледнато, това не е убийство.
Д’Агоста го пусна край ушите си, както постъпваше с много от загадъчните му подхвърляния.
— Какво искате? – попита Къри. – Да обиколите целия етаж или да видите само мястото на убийството?
Д’Агоста погледна Пендъргаст, който сви рамене почти безразлично.
— Както решиш, Винсънт.
— Нека видим мястото на убийството – отговори Д’Агоста на Къри.
— Добре, сър – отговори сержантът и ги поведе през приемната. Мястото излъчваше приглушеното усещане за болнична стая или отделение за неизлечимо болни, защото миришеше силно на криминологични химикали.
— Навсякъде има камери – каза Д’Агоста. – Изключени ли са били?
— Не – поклати Къри глава. – В момента сваляме записите от твърдите дискове. Изглежда са заснели всичко.
— Идването и измъкването на убиеца?
— Ще разберем веднага щом ги изгледаме. Ако искате, след това ще слезем в помещението на охраната.
— Аз искам – отговори Д’Агоста и добави: – Чудя се как извършителят е излязъл оттук с две глави под мишница?
В далечния край на външните офиси Пендъргаст забеляза мъж, също облечен в лекарски гащеризон, който правеше снимки с мобилен телефон, затворен в найлонов плик с цип. Лицето му изглеждаше леко зелено.
— Кой е този човек? – попита той.
— Той е от екипа криминалисти – отговори Къри.
— Криминалист? За какво? Как е получил разрешение?
Къри сви рамене.
–Доведи го.
Къри отиде и се върна с него. Мъжът беше едър и плешив, имаше очила с костена рамка. Под гащеризона носеше сив костюм и здраво се беше изпотил.
— Аз съм лейтенант Д’Агоста, командир на отряда детективи, а това е специален агент Пендъргаст от ФБР.
— Надзираващ агент Мелдръм от отдел „Финансови престъпления“ при Комисията по ценните книжа и борсите. Радвам се да се запознаем. – Мъжът протегна ръка.
— Съжалявам, но на местопрестъпление не се здрависва – обясни Д’Агоста. – Нали разбирате, може да се стигне до размяна на ДНК.
— Да, бе, споменаха ми го. Съжалявам – мъжът дръпна ръката си с глуповато изражение.
— Ако ми позволите да попитам – продължи лейтенантът, – защо отделът по финансови престъпления проявява интерес и кой ви разреши да влезете на местопрестъплението?