— Искате ли да седнем там да поговорим? – попита той и посочи зоната за сядане в чакалнята. Техниците от Нюйоркското управление на полицията привършваха свалянето и подготовката на последния запис от охранителните камери.
— Защо не?
Тримата седнаха на столовете: мъжът от комисията, Пендъргаст и той.
— И така, агент Мелдръм – започна Д’Агоста, – информирайте ни за разследването на Комисията за ценните книжа и борсите.
— С най-голямо удоволствие. – Мелдръм му подаде визитката си. – Разпоредих се да ви изпратят копие на нашите файлове.
— Благодаря.
— Бърч са или по-скоро бяха съпружеска двойка от двайсет и две години. По време на финансовата криза изградиха инвестиционна схема, която се възползваше от хора с проблемни ипотеки. През 2012 схемата рухна и те бяха арестувани.
— Не са ли влезли в затвора?
Мелдръм разтегна устни в невесела усмивка.
— Затвор? Съжалявам, лейтенант, но къде сте прекарали последните десет години? Не мога да изброя случаите, по които съм работил, когато вместо да ги даваме под съд, ние договаряхме споразумение и налагахме глоба. Тези двама мошеници бяха плеснати през ръцете, но бързо отвориха нова схема за ограбване: „ЛФК Файненшъл“.
— Какво са правили?
–Атакуват съпрузите на войници и пенсионирани ветерани. Работят с две основни схеми на измама. Имате войник в чужбина – обикновено съпругата е тук и преживява финансови затруднения. Караш жената да поеме ипотека върху къщата с балонно плащане. В началото се връщат малки суми, които постепенно нарастват до размер, който хората не могат да изплащат. ЛФК й взимат къщата, продават я и прибират парите.
— Това законно ли е?
— В повечето случаи. Освен ако няма специални правила за възбрана на публичната продан на имота на действащ войник и те са ги нарушили. Тук се появявам аз.
— А втората схема?
— ЛФК откриват вдовица на ветеран, която живее в хубава и напълно изплатена къща. Те я притискат да поеме малка обратна ипотека върху къщата{25}. Нищо работа, прави се непрекъснато. Обаче ЛФК налага неустойка на обратната ипотека по някаква измислена причина: неплащане на жилищна застраховка и други фиктивни или дребни нарушения на условията. Достатъчни да вземат къщата, да я продадат и да задържат неприличен процент от реализираната сума за такси, глоби, лихви, наказателни плащания и други измислени разноски.
— С други думи, тези двамата са били чиста проба измет.
— Точно така.
— Вероятно са имали много врагове.
— О, да. Преди време в тази сграда имаше престрелка. Войник, който беше изгубил дома си, дойде и обстреля мястото, преди са се самоубие.
— Да, спомням си – кимна Д’Агоста. – Значи смятате, че двамата са били убити от жертва, която е искала да си отмъсти?
— Това е разумна хипотеза и е първото, което си помислих, когато ми се обадиха от кабинета на главния прокурор.
— Обаче сега не мислите, че е вярно?
— Не. Струва ми се напълно ясно, че е същият психар, който е обезглавил другите три жертви. Отмъстителят е наказал богатите боклуци. Точно както беше описано в „Поуст“.
Д’Агоста поклати глава. Колкото и да му беше неприятно това копеле Хариман, теорията му започваше да изглежда все по-логична. Погледна към Пендъргаст и не можа да се сдържи да не попита:
— Ти какво мислиш?
— Чудесна идея.
Д’Агоста изчака малко, но скоро стана ясно, че агентът няма да каже нищо повече.
— Това е лудост. В оживена офис сграда посред бял ден са обезглавени двама души! Как е минал убиецът през охраната, как е влязъл в кабинета на двойката, как ги е убил, как е отсякъл главите им и е излязъл? Без никой да види нещо? Изглежда направо невъзможно. Като в историите за затворени помещения на… как се казваше… Диксън Кар{26}.
Пендъргаст кимна.
— По мое мнение важните въпроси са не толкова кои са били жертвите, защо са били избрани или как е извършено убийството.
— При убийство какво друго може да се пита освен кой, защо и как?
— Драги Винсънт, има и къде.
33.
Звуковият инженер закачи микрофона за ризата на Хариман, нагласи го както трябва и след това се оттегли при своята апаратура.