С дълбока въздишка мина под покрития вход за карети, изкачи се до входната врата и почука. Вратата беше отворена необичайно бързо от Проктър, тайнствения шофьор и главно момче за всичко на Пендъргаст. Д’Агоста се смая колко тънък беше станал Проктър в сравнение с последния път, когато го видя. Обикновено той имаше здраво, дори масивно телосложение. Лицето му обаче беше безизразно както винаги. Носеше риза „Лакост“ и черни спортни панталони – ежедневните дрехи на човек, за когото се предполага, че служи.
— Здравейте, ъъъ, господин Проктър. – Д’Агоста никога не беше сигурен как да се обръща към него. – Дойдох да се срещна с агент Пендъргаст?
— Той е в библиотеката. Моля, последвайте ме.
Обаче не беше в библиотеката. Агентът се появи внезапно в трапезарията, облечен както обикновено в безупречен черен костюм.
— Добре дошъл, Винсънт. – Той протегна ръка и се здрависаха. – Хвърли палтото си на онзи стол. – Макар Проктър да отваряше вратата, никога не предлагаше да вземе палтото на госта. Д’Агоста винаги имаше чувството, че е нещо повече от прислужник и шофьор. Но така и не бе успял да разбере какво точно прави и какви са отношенията му с Пендъргаст.
Винсънт свали палтото си и точно се готвеше да го прехвърли през ръката си, когато за негова изненада Проктър го грабна от него. Докато пресичаха трапезарията, за да влязат в балната зала, не можа да се удържи да не погледне празния мраморен пиедестал, където беше стояла онази ваза.
— Да, дължа ти обяснение – каза Пендъргаст, посочвайки с жест пиедестала. – Много съжалявам, че Констънс те удари с онази ваза от времето на династията Мин.
— Аз също – отговори Д’Агоста.
— Извини ме, че не ти съобщих причината по-рано. Направила го е, за да ти спаси живота.
— Ясно. Добре. – В казаното все още нямаше логика. Както в много неща, свързани с тази поредица налудничави събития. Д’Агоста се огледа. – А тя къде е?
Изражението на Пендъргаст стана сурово.
— Няма я. – Леденият му тон обезкуражи всякакви по-нататъшни въпроси.
Настъпи неловко мълчание, после Пендъргаст омекна и му махна с ръка.
— Ела в библиотеката да ми разкажеш какво си научил.
Д’Агоста го последва през балната зала в топлото и красиво обзаведено помещение. В камината гореше огън, стените бяха тъмнозелени, покрити наполовина с дъбова ламперия, а околовръст се простираха безкрайни лавици, пълни със стари книги. Пендъргаст му посочи кресло с висока облегалка от едната страна на камината и седна на срещуположното.
— Мога ли да ти предложа нещо за пиене? Аз съм на зелен чай.
— Ами едно кафе ще бъде чудесно, стига да имаш. Черно с две бучки захар.
Проктър, който досега се беше навъртал около вратата на библиотеката, изчезна. Пендъргаст се облегна удобно.
— Разбрах, че сте установили самоличността на трупа.
Д’Агоста се наежи.
— Да.
— И?
— За моя изненада имаше съвпадение на пръстов отпечатък. Изскочи почти веднага. Предполагам, защото е бил свален дигитално, когато е кандидатствала в Глобалната електронна система за предварително одобрени за влизане в САЩ. Нали знаеш, Програмата за доверени пътешественици? Казва се Грейс Озмиян. На двайсет и три, дъщеря на Антон Озмиян, технологичния милиардер.
— Чувал съм името.
— Той е изобретил част от технологията за пряко предаване на музика и видео онлайн. Основава компания на име „Дигитален потоп“. Трудно детство, но сега е богат като Крез. Всеки път когато стрийминг софтуерът се сваля на някое устройство, неговата компания получава част от парите.
— Каза, че това е била неговата дъщеря?
— Точно така. Той е второ поколение американски ливанец, следвал е в Масачузетския технологичен институт благодарение на стипендия.
Грейс е родена в Бостън, но майка й загива в самолетна катастрофа, когато е на пет. Израства в горната източна част на остров Манхатън, учи в частни училища. Лоши оценки, никога не е работила и е живяла малко в стила на „златната младеж“ с парите на татко. Преди няколко години се премества в Ибиса, после в Майорка, но преди година се връща в Ню Йорк, за да живее с баща си в центъра „Тайм Уорнър“. Той притежава в него апартамент с осем спални. Всъщност става дума за два съединени апартамента. Преди четири дни баща й я обявява за изчезнала. Здраво натиснал Нюйоркското полицейско управление и вероятно е направил същото и с ФБР. Този тип има връзки навсякъде и ги е използвал в пълна мяра, за да намери дъщеря си.