Выбрать главу

— Голяма работа си — казах аз.

От смях Фейсал отново почна да се поти.

— Както и да е — продължих аз, — онова, което казах на мистър Андрюс, е чистата истина, само пропуснах едно-две неща. Или може би три. Сега ще ти разкажа пълната версия.

Той отгърна нова страница. Развинти капачката на писалката си.

— Ще ти бъда благодарен, Амир. Защо да не продължим на английски?

— Добре.

Разказах му всичко. За срещата с Рахим хан, за пътуването до Кабул, за сиропиталището и убийството с камъни на стадиона.

— Аллах — прошепна той. — Извинявай, имам толкова хубави спомени от Кабул. Не мога да повярвам, че ми говориш за същото място.

— Бил ли си там напоследък?

— Опазил ме Аллах.

— Само едно ще ти кажа — не е като Бъркли.

— Продължавай.

Разказах му и останалото — срещата с Асеф, боят, Сухраб и неговата прашка, бягството ни към Пакистан. Когато привърших, той си записа нещо, въздъхна дълбоко и ме погледна замислено.

— Е, Амир, чака те тежка битка.

— Мога ли да я спечеля?

Той завинти капачката на писалката.

— С риск да ти заприличам на Реймънд Андрюс, ще отговоря направо: едва ли. Не е невъзможно, но шансовете са нищожни.

Добродушната усмивка и закачливият поглед бяха изчезнали.

— Но деца като Сухраб най-много се нуждаят от дом — казах аз. — Тия закони и правилници ми се виждат напълно безсмислени.

— Не го казвай на мен, Амир — отвърна той. — Но фактът е, че сегашните имиграционни закони, правилата за осиновяване и политическата обстановка в Афганистан обръщат цялата игра срещу теб.

— Не разбирам — казах аз. Искаше ми се да ударя нещо. — Тоест ясно ми е, но не разбирам.

Омар кимна и сбръчка чело.

— Е, така е. След катастрофа, била тя природна или причинена от хората — а талибаните са истинска катастрофа, Амир, повярвай ми, — винаги става трудно да се докаже, че едно дете е сирак. Хлапетата изчезват по бежанските лагери или родителите просто ги изоставят, защото не могат да се грижат за тях. Случва се непрекъснато. Затова имиграционните власти няма да издадат виза, докато не стане ясно, че детето е сирак и отговаря на условията за осиновяване. Съжалявам, знам, че звучи нелепо, но ще ти трябват смъртни актове.

— Бил си в Афганистан — казах аз. — Знаеш, че е невъзможно.

— Знам. Но да речем, че докажем смъртта на родителите. Дори и тогава имиграционните власти смятат, че е най-добре детето да бъде осиновено в собствената си страна, за да запази културното си наследство.

— Какво наследство? — възкликнах аз. — Талибаните унищожиха цялото културно наследство на Афганистан. Видял си какво направиха с гигантските статуи на Буда в Бамиян.

— Съжалявам, Амир, просто ти обяснявам как действат имиграционните власти. — Омар ме потупа по ръката. Озърна се към Сухраб и се усмихна. Отново ме погледна. — Всяко дете трябва да бъде осиновено според законите и правилата на своята страна. Но когато става дума за страна в хаос като Афганистан, правителствените служби са претоварени със спешни случаи и едно осиновяване ще им бъде последна грижа.

Въздъхнах и разтърках очи. Усетих как зад тях се надига нов пристъп на главоболие.

— Но да допуснем, че положението в Афганистан се оправи — продължи Омар и скръсти ръце върху издутия си корем. — Дори и тогава властите може да не разрешат осиновяване. Всъщност дори по-умерените мюсюлмански нации подхождат колебливо към тия въпроси, защото ислямският закон, шариатът, не признава осиновяването.

Аз притиснах длан към челото си.

— Значи ме съветваш да се откажа?

— Аз израснах в Америка, Амир. Ако Америка ме е научила на нещо, то е, че няма по-голям грях от това да се откажеш. Но като твой адвокат съм длъжен да те запозная с фактите. И накрая, службите за осиновяване редовно пращат свои сътрудници да се запознаят със средата на детето, но никоя здравомислеща организация няма да прати човек в Афганистан.

Озърнах се към Сухраб, който гледаше ту нас, ту телевизора. Седеше като баща си — с брадичка, подпряна на коляното.

— Аз съм му чичо, това няма ли значение?

— Има, ако можеш да го докажеш. Извинявай, разполагаш ли с документи или поне със свидетели?

— Нямам документи — признах уморено аз. — Никой не знаеше. Сухраб не знаеше, докато не му казах, а аз самият узнах съвсем наскоро. Единственият свидетел си замина, може вече да е умрял.