— Моля те, ага, пусни ни да си вървим — каза Хасан.
Асеф се усмихна.
— Ако случайно не си забелязал, ние сме трима, а вие двама.
Хасан сви рамене. Страничен човек би решил, че не е уплашен. Но аз познавах лицето му, откакто се помнех, и знаех всичките му най-тънки изражения, помнех всяка тръпка, пробягала по него. И виждах, че го е страх.
— Прав си, ага. Но сигурно и ти не си забелязал, че прашката е у мен. Помръднеш ли, ще трябва да ти сменят прякора от Асеф Ухоядеца на Асеф Едноокия, защото се целя с този камък право в лявото ти око.
Говореше тъй глухо, че трябваше да напрегна слух, за да доловя страха, който знаех, че се крие под спокойствието в гласа му.
Устните на Асеф затрепериха. Уали и Камал следяха разговора като омагьосани. Някой бе дръзнал да предизвика тяхното божество. Да го унижи. И най-лошото — този някой бе мършаво хазарско хлапе. Асеф погледна камъка, после погледна Хасан. Взря се напрегнато в лицето му. Онова, което откри, навярно го убеди в сериозните намерения на Хасан, защото той отпусна юмрук.
— Трябва да знаеш нещо за мен, хазарино — изрече бавно Асеф. — Аз съм много търпелив. Историята не свършва днес, повярвай ми. — Той се обърна към мен. — И с теб не съм свършил, Амир. Някой ден ще те принудя да застанеш пред мен насаме.
Асеф отстъпи крачка назад. Приятелите му го последваха.
— Днес твоят хазарин направи голяма грешка, Амир — каза той.
После се завъртя и си тръгна. Гледах как тримата се отдалечават надолу и изчезват зад една ограда.
Хасан се мъчеше да затъкне прашката под пояса си с треперещи ръце. Устата му се изви в някакво подобие на успокояваща усмивка. Едва от петия опит успя да завърже канапа на панталоните си. Почти без да си говорим, ние поехме разтреперани към къщи, очаквайки Асеф и приятелите му да ни дебнат в засада зад всеки ъгъл. Не ги срещнахме и това трябваше донякъде да ни ободри. Но не ни ободри. Ни най-малко.
През следващите две години думите икономическо развитие и реформа не слизаха от устата на много хора в Кабул. Конституционната монархия беше премахната и заменена от република начело с президент. За известно време в страната се чувстваше обновление и устрем. Хората говореха за равноправие на жените и за модерни технологии.
Но като цяло, макар в Арг — кабулския кралски дворец — да живееше нов лидер, животът си вървеше постарому. Хората ходеха на работа от събота до четвъртък, а в петък излизаха на пикник из парковете, по брега на езерото Гарка или в градините на Пагман. Шарени автобуси и камиони, натоварени с пътници, минаваха по тесните кабулски улички, съпровождани от непрестанните крясъци на помощник-водачите, които се возеха на задната броня и даваха на шофьорите указания за посоката с гърлен кабулски акцент. За трите празнични дни след свещения месец рамадан3 — гражданите на Кабул обличаха най-хубавите си дрехи и отиваха на гости у роднините. Хората се прегръщаха, целуваха се и се поздравяваха с Ид-ал-мубарак. Честитяха си края на постите. Децата отваряха пакети с подаръци и си играеха с боядисани яйца.
Дойде зимата на 1974 г. Един ден двамата с Хасан строяхме на двора снежна крепост, когато Али го повика.
— Хасан, ага сахиб иска да поговори с теб!
Облечен в бяло, той стоеше на вратата с ръце под мишниците и от устата му излитаха облачета пара.
Ние се спогледахме с усмивка. Цял ден чакахме това повикване. Беше рожденият ден на Хасан.
— Какво е, татко, знаеш ли? Ще ни кажеш ли? — попита Хасан.
Очите му блестяха.
Али сви рамене.
— Ага сахиб не го е обсъждал с мен.
— Хайде, Али, кажи ни — настоях аз. — Книжка за оцветяване? Или може би нов пистолет?
Също като Хасан, Али бе неспособен да лъже. Всяка година се преструваше, че не знае какво ни е купил баба за рождените дни. И всяка година очите го издаваха, а ние изкопчвахме тайната от него. Ала този път, изглежда, казваше истината.
Баба никога не пропускаше рождения ден на Хасан. Отначало го питаше какво иска, но постепенно се отказа, защото Хасан беше твърде скромен, за да даде и предложение за подарък. Затова всяка зима баба купуваше нещо по свой избор. Веднъж му донесе японско камионче, друг път електрическо влакче. Миналата година изненада Хасан с кожена каубойска шапка, точно каквато носеше Клинт Истуд в „Добрият, лошият и злият“ — който бе изместил „Великолепната седморка“ в класацията на най-любимите ни уестърни. Тогава цяла зима се редувахме да носим шапката, тананикахме си музиката от филма, катерехме се по преспите и водехме ожесточени престрелки със снежни топки.