Девизът на баба за празненствата беше прост: не поканиш ли всички, не е никакво празненство. Помня как три седмици преди рождения си ден огледах списъка на поканените и не можах да се сетя поне за три четвърти от четиристотинте роднини и познати, които щяха да ми връчат подаръци и да ме поздравят, че съм доживял до тринайсет. После осъзнах, че всъщност те не идват заради мен. Рожденият ден беше мой, но знаех много добре кой е звездата на представлението.
Дни наред къщата гъмжеше от наети помощници. Касапинът Салахадин доведе две овце и едно теле, като отказа да вземе пари за животните. Закла ги собственоръчно до тополата на двора. Спомням си как каза: „Кръвта е полезна за дървото“, докато тревата около тополата се обагряше В червено. Непознати хора се катереха по дъбовете с кабели и гирлянди електрически крушки. Други редяха на двора десетки маси и ги застлаха. Вечерта преди голямото празненство приятелят на баба Дел-Мухамад, който имаше ресторантче в Шар-е-нау, дойде у дома с торби подправки.
Също като касапина, Дел-Мухамад — или Дело, както го наричаше баба — отказа да вземе пари. Баба бил сторил безброй добрини на семейството му. Докато Дело мариноваше месото, Рахим хан ми прошепна, че баба му услужил с пари, за да отвори заведението, а сега не искал и да чуе за изплащане на дълга, докато Дело не дойдел да върне парите със собствен мерцедес.
Навярно в много отношения, или поне в онези, по които се оценява едно празненство, моят рожден ден беше грандиозен. Никога не бях виждал къщата тъй претъпкана. Гости с чаши в ръце бъбреха по коридорите, пушеха на стълбището, подпираха се на вратите. Всеки сядаше където намери — по кухненските плотове, в преддверието, дори под стълбището. В задния двор хората се събираха под мигащите между листата сини, червени и зелени крушки, а по лицата им трептеше светлината на керосиновите факли, забити в земята. Баба бе заръчал да построят сцена на балкона над градината и да монтират високоговорители из целия двор. Ахмад Захир свиреше на акордеон и пееше, извисен над танцуващата тълпа.
Трябваше да поздравя лично всеки пристигнал гост — баба се погрижи за това; никой нямаше да разправя на другия ден, че е отгледал невъзпитан син. Целувах стотици бузи, прегръщах съвсем непознати хора, благодарях за подаръците. Лицето ме болеше от усилията да се усмихвам насила.
Стоях с баба в задния двор близо до бара, когато някой каза:
— Честит рожден ден, Амир.
Беше Асеф с родителите си. Баща му Махмуд беше нисък и мършав, със смугла кожа и тясно лице. Майка му Таня беше дребна, нервна жена, която непрестанно се усмихваше и мигаше. Сега Асеф стоеше широко усмихнат между тях, по-висок и от двамата. Прегръщаше ги през раменете. Водеше ги към нас, сякаш идването бе негово решение. Сякаш той бе родителят, а те — негови деца. Усетих как ми призлява. Баба им благодари, че са дошли.
— Сам ти избрах подаръка — каза Асеф.
Лицето на Таня трепна и тя стрелна поглед от Асеф към мен. Усмихна се плахо и примига. Зачудих се дали баба забеляза това.
— Още ли играеш футбол, Асеф джан? — попита баба.
Той открай време искаше да се сприятеля с Асеф.
Асеф се усмихна. От тая невинна усмивка ме побиха тръпки.
— Разбира се.
— Дясно крило, доколкото си спомням, нали?
— Всъщност от тази година вече съм център-нападател — каза Асеф. — Така вкарвам повече голове. Другата седмица имаме среща с отбора на Мекро-Раян. Очертава се хубав мач. Те имат добри играчи.
Баба кимна.
— Знаеш ли, на младини и аз бях център-нападател.
— Бас държа, че ако поискаш, и днес ще можеш — каза Асеф и весело намигна на баба.
Баба също му намигна.
— Баща ти се слави като ненадминат ласкател, но виждам, че е научил и теб.
Той сръчка с лакът бащата на Асеф и едва не събори дребния човечец. Смехът на Махмуд беше също тъй плах, както усмивката на Таня и изведнъж аз се запитах дали донякъде не се боят от сина си. Опитах се да се усмихна, но успях само немощно да повдигна ъгълчетата на устните си — повръщаше ми се, като гледах как баща ми си бъбри дружески с Асеф.
Асеф завъртя очи към мен.
— Уали и Камал също са тук. За нищо на света не биха пропуснали рождения ти ден.