За известно време дори ракът не попречи на баба да посещава битпазара. В събота правехме обиколки на гаражните разпродажби — той караше, а аз изпълнявах ролята на навигатор — и в неделя излагахме стоката за продан. Медни лампи. Бейзболни ръкавици. Скиорски якета с развалени ципове. Баба поздравяваше познати от Афганистан, а аз се пазарях с купувачите за долар-два. Сякаш имаше смисъл. Сякаш денят, когато щях да остана сирак, не се приближаваше с всяко затваряне на сергията.
Понякога покрай нас минаваха генерал Тахери и съпругата му. Дипломатичният генерал ме поздравяваше с усмивка и енергично ръкостискане. Но в поведението на ханъм Тахери се бе появила необичайна сдържаност. Сдържаност, нарушавана само от хвърлени крадешком криви усмивки и извинителни погледи зад гърба на генерала.
Помня този период като време на много първи неща. За пръв път чух баба да стене в банята. За пръв път открих кръв по възглавницата му. През трите години работа в бензиностанцията баба не бе вземал нито един ден болнични. И това се случи за пръв път.
Когато наближи Денят на вси светии, баба се чувстваше толкова уморен в събота следобед, че изчакваше зад волана, докато аз отивах да се пазаря за вехториите. Около Деня на благодарността вече се изтощаваше преди пладне. Когато из дворовете се появиха шейни и изкуствен сняг обсипа изкуствените елхи, баба започна да си остава у дома, а аз карах сам буса по крайбрежието.
Понякога на битпазара познати афганистанци подхвърляха, че баба е отслабнал. Отначало го казваха като комплимент. Дори питаха каква диета прилага. Но въпросите и комплиментите стихнаха, когато отслабването не престана. И килограмите продължиха да се топят. Бузите му хлътнаха. Слепоочията му се изопнаха. Очите му хлътнаха в орбитите.
През един студен ден малко след Нова година баба продаваше настолна лампа на един набит филипинец, а аз търсех из буса одеяло, за да завия краката му.
— Хей, приятел, този човек се нуждае от помощ! — възкликна тревожно филипинецът.
Завъртях се и видях баба да лежи на земята. Ръцете и краката му трепереха конвулсивно.
— Комак! — извиках аз. — Помогнете!
Изтичах при баба. На устата му бе избила пяна. Виждаше се само бялото на очите му.
Съседите се втурнаха към нас. Чух някой да говори за пристъп. Друг викаше:
— Позвънете на 911!
Чух забързан тропот. Наоколо се струпа тълпа и небето притъмня.
Слюнката на баба почервеня. Беше си прехапал езика. Коленичих до него и заповтарях: „Тук съм, баба, тук съм, ще ти мине, аз съм до теб.“ Сякаш можех с утешителни думи да излекувам гърча. Или имаше начин да ги убедя да го оставят на мира. Усетих по коленете си влага. Видях, че баба се е подмокрил. „Шшшт, баба джан, аз съм тук. Синът ти е до теб.“
Лекарят, белобрад и съвършено плешив, ме изведе от стаята.
— Искам заедно да прегледаме резултатите от скенера на баща ви — каза той.
Сложи снимките на осветения екран в коридора и с гумичката на молива си посочи изображенията на рака като следовател, показващ полицейски фотографии на убиеца пред роднините на жертвата. На тия снимки мозъкът на баба приличаше на голям разполовен орех, осеян със сиви кръгли петна.
— Както виждате, ракът е дал метастази — каза лекарят. — Ще трябва да взема стероиди, за да намалим отока в мозъка, както и лекарства против гърчовете. В допълнение бих препоръчал палиативно лъчелечение. Знаете ли какво означава това?
Казах, че знам. Вече бях навлязъл доста дълбоко в темата за рака.
— Добре тогава — кимна лекарят. Погледна пейджъра си. — Трябва да тръгвам, но ако имате въпроси, можете да ми позвъните.
— Благодаря.
Остатъка от нощта прекарах на стол до леглото на баба.
На другата сутрин чакалнята в края на коридора беше претъпкана с афганистанци. Касапинът от Нюарк. Един инженер, който бе работил заедно с баба по строежа на сиропиталището. Те минаваха един по един и тихичко поднасяха на баба своите почитания. Пожелаваха му скорошно оздравяване. По това време той вече беше буден — замаян и уморен, но буден.
Малко преди пладне дойдоха генерал Тахери и съпругата му. Следваше ги Сорая. Погледнахме се и веднага извърнахме глави.
— Как си, приятелю? — попита генерал Тахери и хвана ръката на баба.