Хоук се загледа в смесицата от сняг и кал, която все още лепнеше по ботушите му. "Как е Джей Ди?"
"О, чичо ми, небезизвестният сенатор Блънт", каза Морган и поклати глава. "Той все още се наслаждава на пенсионирането си."
"Не е ли той този, който те изпрати тук?" Хоук попита.
Морган погледна към пода и се премести на стола си. "Ако трябва да съм честна, той ми каза да не идвам. Каза, че няма да си склонен да направиш нищо за Магнум".
"Магнум?" Алекс попита. "Това ли е името на новата ти тайна оперативна група?" "Не, не.
Морган кимна. "Не е чак толкова секретна, колкото ми се иска да бъде. Но това, че оперативната ни база е в Лос Анджелис, поне държи настрана от бизнеса ни намесващите се политици."
"Добър ход", каза Хоук. "Блънт винаги се е гордял с теб и неведнъж ми е казвал, че очаква да постигнеш големи успехи в областта на разузнаването."
"Тепърва започваме, но се надявам да докажа, че чичо Джей Ди е бил пророк."
Хоук искаше разговорът да приключи. Не искаше да бъде примамван да се присъедини към някоя от нейните мисии. Също така не беше сигурен, че ще може да устои, което щеше да съсипе Алекс. И двамата се бяха съгласили, че животът им, изпълнен с мъчителни приключения, е приключил. Повече нямаше да пътуват по света. Никаква опасност повече. Никакво поемане на риск. С раждането на Джон Даниел бяха навлезли в нов етап от връзката си и бяха решили, че не могат да продължат по същия начин. Някой друг щеше да трябва да спаси страната от непосредствените заплахи. Те бяха приключили.
Морган обясни накратко, че "Магнум" е била създадена, за да замени Фондация "Феникс", като продължи там, където тя е спряла преди няколко години. Тя работеше с директора на ЦРУ Робърт Бесерман за операции извън книгата, такива, в които правителството на САЩ не можеше да участва, колкото и да искаше. След това сподели, че е наела Мия, небезизвестната хакерка с черна шапка от "Хеленос-9", както и Биг Ърв, бивш агент на Сикрет сървис, когото Хоук и Алекс познаваха добре от времето, когато работеха във Вашингтон.
"Значи искаш да събереш групата отново?" Хоук попита.
"В известен смисъл да", каза Морган. "По-късно мога да ви разкажа повече за това какво правим и как действаме, но първо искам да ви разкажа за тази мисия".
"Мога да ви спестя времето - каза Хоук. "Можем просто да наречем тази визита добра, а ти можеш да се върнеш на летището, знаейки, че си опитал."
"Или можеш поне да ме изслушаш", каза Морган. "Стигнах дотук. Какво би навредило да те изслушам още няколко секунди?"
Хоук въздъхна и погледна през прозореца към Джон Даниел. "Наистина оценявам, че мислиш за мен, но ние с Алекс не можем да си тръгнем. Сега трябва да мислим за Джон Даниел."
"Е, ние имаме оперативен работник, който може никога повече да не види сина си, освен ако не ни помогнеш", каза Морган.
Хоук се повъртя на стола си, като не искаше да зададе въпроса, защото се страхуваше от това, което Морган можеше да му каже. Но също така не можеше да я остави да си тръгне, без поне да знае кой е в беда.
"Познавам ли този оперативен работник?" - попита той.
"Мисля, че е така", каза тя. "Спомняте ли си, че сте служили с Еди Тайсън?" Морган попита.
Хоук стисна устни и кимна почти незабележимо. "Той беше един от морските тюлени, с които се запознах по време на обучението. Имаме доста дълга история."
"Продължавай - каза тя.
"По време на последната ни тренировъчна мисия кислородният ми резервоар започна да тече, когато се опитвахме да изследваме корабокрушение. Трябваше да плуваме през стар разрушител, който Военноморските сили потопиха край бреговете на базата ни в Коронадо. На излизане от потъналия кораб се закачих за някакъв ръждясал метал и когато се опитах да се освободя, част от конструкцията се срути и ме притисна. Тайсън ми даде резервоара си, докато ме освобождаваше от отломките. Ако не беше успял да ме освободи толкова бързо, не ми се иска да мисля какво щеше да се случи. Но имам чувството, че вече знаеш това".
Морган поклати глава. "Знаех, че си била близо, но не знаех, че той е спасил живота ти".
"Да, не вписахме точно това в следоперативния доклад", каза Хоук. "И така, какво се случва с Тайсън? В беда ли е?"
"Да, много - каза Морган. "И той се нуждае от вашата помощ."
ГЛАВА 5
Якутск, Русия
ЕДДИ ТИСЪН ПОГЛЕДА окървавените си кокалчета, докато руснакът, който някога изглеждаше непобедим, лежеше проснат на бетонния под. Тълпата крещеше на падналия боец, призовавайки го да продължи мача. Тайсън си пое дълбоко дъх и хвърли страничен поглед към организатора на събитието. Питър погледна Тайсън многозначително - поглед, който той смяташе да пренебрегне.