"Наясно сме с това, което си направил там - каза мустакът. "Но има последствия за действията ти, включително и за безразсъдните ти действия тази вечер. Ще изкупиш вината си за това, което си направил."
"По дяволите, ще го направя, ако това означава да отида в тази помийна яма на страната", каза Тайсън и поклати глава. "Както казах, застреляйте ме сега или ме заведете в затвора, защото тези хора са болни и не се съмнявам, че просто ще ме използвате, а после ще им ме предадете."
"Ще направиш това, което искаме - каза Балди.
Тайсън се ухили с отвращение. "Освен ако не планирате да ме принудите физически да пътувам дотам, мечтайте си, другарю".
"Когато дойдем, по-добре да си готов" - каза мустакът. "Повече няма да има милост към теб".
Тайсън се втренчи в мъжете, докато те се изнизваха от стаята. Той приключи с прибирането на нещата си и се изправи, за да си тръгне.
Питър се върна и погледна Тайсън. "Трябваше да се гмурнеш в четвъртата част".
Тайсън изрече няколко избрани обиди към Питър, преди да излезе от съблекалнята.
* * *
ИВАН ВЪЛКОВ запали цигара и дръпна дълго, преди да изпусне глътка дим в небето. Той заглади мустаците си и погледна генерал Николай Орлов. Другите двама агенти на ФСБ, които придружаваха Волков, го заобиколиха откъм фланга, а ръцете им бяха дълбоко вкопани в джобовете.
"Какво каза американският гад?" Генерал Орлов попита.
"Каза, че ще откаже" - каза Волков.
"Кой си мисли, че е той?" Орлов попита, а вените на врата му изпъкнаха. "Ние му дадохме убежище тук от собственото му правителство и това е благодарността, която получаваме? Трябва да вляза там и да му забия куршум в главата още сега. Това е, което заслужава."
"Но ние имаме нужда от него", каза Волков. "Има нелицеприятни дела, които биха били много по-изгодни да се свържат с един американски предател, отколкото с когото и да било от руското разузнаване или от военните, в този смисъл. Защо да жертваме един от нашите, когато не се налага?"
Орлов примижа, като се взираше за миг в далечината. "Има и други начини да го принудим, нали?"
Волков кимна. "Винаги е важно да се намерят правилните точки за натиск."
"Прочетох досието му", каза Орлов.
"И?"
"Той има деца у дома, нали?"
"Три, ако трябва да сме точни", каза Волков.
"Най-малкото е малко момче", каза Орлов. "Знаем къде живеят и дори да заплашим Тайсън, той няма да направи никакъв опит да предупреди семейството си от страх, че ще ги издаде всичките."
"Направете доставката или ние ще убием сина му?" Волков попита. "Това ли е правилният натиск, който трябва да приложим?"
"Може би не да убиваме. Не искаме да го превърнем в човек, който няма какво да губи. Може би отвличането ще е достатъчно".
"Аз ще предам съобщението", каза Волков. "Сигурен съм, че това ще смекчи позицията му да не тръгва".
"По-добре" - каза Орлов. "Той ми дължи пет хиляди щатски долара. Кажи му, че това е нищо в сравнение с това, което обикновено правя на хората, които ми крадат парите".
Волков стисна ръката на Орлов. "Смятай, че е свършено, другарю."
Волков и другите двама агенти поздравиха Орлов, преди той да се завърти на петите си и да изчезне в мрака.
ГЛАВА 6
Лос Анджелис, Калифорния
ХАУК И АЛЕКС се качиха в джипа, паркиран до бордюра на международното летище в Лос Анджелис. Хоук мразеше да лети до летището поради простия факт, че това изискваше да излезе в задръстения трафик на града. А това си казваше думата, след като живееше в столицата на страната.
Морган Мей нагласи огледалото за обратно виждане и се усмихна учтиво. "Как мина полетът ви?"
"Не толкова удобен, колкото самолетът на чичо ти - каза Хоук. "Но летенето в първа класа на летището в Лос Анджелис си има своите привилегии."
"Срещнахте ли някой известен човек?" Морган попита.
Алекс се усмихна. "Дженифър Гарнър. Ако има по-добър човек в Холивуд, не бих повярвал."
"Дадохте ли й професионалната си оценка за образа й на шпионин?" "Не. Морган попита с намигване.
"Съмнявам се, че ще ми повярва, дори и да й го кажа" - каза Алекс.
"Е, нямам търпение да видя централата на "Магнум" - каза Хоук, пренасочвайки разговора обратно към текущата работа. "Особено ми е интересно как можеш да скриеш такова съоръжение на видно място в този град."
"Ако се придържаме към темата за Холивуд днес - започна Морган, - то не е точно на видно място."
Алекс се наведе напред на седалката си. "Тогава къде е то?"
"Предполагам, че може да се каже, че това е малка филмова магия".
Краткото четиринайсеткилометрово пътуване от летището до портите на студио "Парамаунт" отне малко повече от половин час, което беше почти рекордно време, отбеляза Морган на глас.