"Чакай, чакай, чакай", каза Алекс. "Ние сме само на гости. Не се вълнувай твърде много. Не сме се съгласили да се присъединим към екипа".
Мия намигна и кимна, а кафявата ѝ конска опашка се поклащаше нагоре-надолу. "Но ще го направите. Сигурна съм в това."
Триото навакса с последните няколко години, преди Морган да продължи да показва останалата част от съоръжението. Спуснаха се на още едно ниво, което се отвори в огромна тренировъчна зала. Малик Ървин, бивш морски тюлен, който по-късно е работил за Сикрет сървис, участваше в тренировка по ръкопашен бой с трима други мъже. Когато направиха почивка, Морган подкани Ервин да се присъедини към тях.
Ървин хвана ръката на Хоук, като почти я преглътна, преди да го придърпа за прегръдка.
"Големият Ервин - каза Хоук, като се отдръпна и потупа по бицепса грамадния мъж, - на мен ли ми се струва или си пораснал от последния път, когато те видях?"
"Станах малко по-силен - каза Големият Ерв с усмивка, - а ти изглеждаш сякаш си се смалил. Вероятно е просто комбинация от тези две неща."
"Махай се оттук", каза Хоук.
Големият Ерв се засмя, а баритоновият му глас отекна от стените на залата.
"И разбира се, вие двамата сте добре запознати един с друг - каза Морган.
"Какво е това място?" Ястреб попита.
"Повече или по-малко това е продължаващо обучение за борба - каза Голям Ърв. "Тук се водят боеве от близко разстояние, а после през онази врата имаме стрелбище за обучение с огнестрелно оръжие. Имаме стандартно стрелбище, както и такова за стрелба на дълги разстояния".
"На какво разстояние?"
"На нивото под нас има специално проектирано такова, което е на хиляда метра", каза Голям Ерв. "То дори може да симулира различни условия като вятър и студ, които ще повлияят на изстрела ви".
"Невероятно - каза Хоук.
Наваксаха по няколко лични въпроса, преди Морган да заведе Хоук и Алекс обратно на горния етаж. Тя ги покани в кабинета си и затвори вратата.
"И така, какво мислите?" Морган попита, докато се настаняваше на стола зад бюрото си.
Хоук и Алекс, седнали един до друг срещу Морган, се спогледаха и свиха рамене, като никой от тях нямаше желание да говори. След няколко мига на неловко мълчание Хоук отговори пръв.
"Това е най-модерното съоръжение - каза Хоук. "Има всичко, за което може да мечтае един агент в програма за черни операции, плюс достатъчно голям персонал, за да се справи с по-големи заплахи от всичко, с което бихме могли да се справим сами във Фондация "Феникс"..."
"Да не говорим за технологията, която може да го осъществи" - добави Алекс.
"Искам да кажа, какво да не обичаш в това?" Хоук каза.
Морган се наведе напред на бюрото си, като подпря брадичката си на кокалчетата на пръстите си. "Как така имам чувството, че идва едно но?"
Хоук въздъхна. "Говорихме за това какво ще означава това за нас, за Джон Даниел. И истината беше, че не искаме да го отглеждаме в Лос Анджелис. Предстои му идилично детство в Монтана".
"Но дали това е вашият идиличен живот?" Морган попита. "Само планини, коне и дървета? Вие сте съгласни с това до края на живота си?"
"Ти отново ни продаваш Монтана" - каза Алекс.
"Честно казано, ние сме виждали света и това, което той може да предложи", каза Хоук. "А Монтана ни се струва като дом по начин, който никой от нас не може да опише. Сякаш сме влезли в едно по-просто време, когато всички не сме се притеснявали от терористи и заговори за убийството на хиляди невинни хора."
"Но благодарение на хора като вас всеки може да живее в Монтана и да се наслаждава на такъв начин на живот", каза Морган.
"Точно така", каза Хоук. "И изглежда, че вече сте събрали страхотен екип тук. Какво още едно дуо като нас ще добави към списъка ви, което вече не притежавате?"
Морган не мигна. "Най-доброто" - отговори тя категорично. "Вие двамата сте нещо, от което се създават легенди. Вие свалихте корумпирани политици, които се стремяха да унищожат тази страна. Ликвидирахте терористи, които бяха решили да убият огромно количество американски граждани. Разкрихте сенчести организации, които искаха да обърнат света с главата надолу. Не някой друг. Вие."
Морган се облегна назад в стола си. Изглеждаше доволна, сякаш беше адвокат, който току-що е изнесъл заключителните аргументи по дело, което знаеше, че ще спечели.
"Алекс и аз говорихме преди да дойдем - каза Хоук. "И почти не дойдохме изобщо. Но решихме, че сме длъжни да видим на какво отказваме."
"Преди да кажеш каквото и да било друго - прекъсна го Морган, - нека само да кажа, че не е нужно да работиш на място. Можем да ви устроим вкъщи, където да работите в Монтана. Дори ще ви осигурим пари, за да си позволите бавачка на пълен работен ден за Джон Даниел, когато нямате време да го закарате в къщата на леля ви и чичо ви."